Определение № 10704 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Б. В., приподписана от адв. Р. Борисова, срещу определение № 1492 от 19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 407/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърденията са липса на мотивите на съда, който не е обсъдил хипотезата на оспорване на мълчалив отказ на органа да издаде заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ. Сочи се също, че в производството по чл. 256 от АПК е допустимо да се търси защита срещу неоснователно бездействие на административен орган да извърши както фактически, така и правни действия, произтичащи пряко от нормативен акт или по силата на закона, след надлежно сезиране. Ответникът - кметът на община Перник, чрез пълномощника си юрк. Д. Евтимова, в срока по чл. 232 от АПК е изразил становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Перник е образувано по искова молба на Е. В. с правно основание чл. 256 от АПК срещу кмета на Община Перник, в който смисъл е заявлението на подателя от 07.09.2025 г. Видно е, че предмет на искането е бездействие на посочения ответник, изразяващо се в неиздаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строеж, за който е съставен констативен акт за незаконно строителство от служители от общинската администрация на 07.02.2025 г. Ищецът сочи, че горното представлява неоснователно бездействие на органа и предявява искане за постановяване на решение, с което да бъде задължен кмета на общината в определен от съда срок, да извърши действия по издаване на заповедта за незаконния строеж. С обжалваното определение съдът е приел предявения иск за процесуално недопустим поради липса на предмет и е оставил исковата молба без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Прието е, че по реда на чл. 256 от АПК може да се търси защита срещу бездействия на администрацията в хипотезата, когато органите са задължени да извършват предписани от нормативен акт фактически действия, а в случая искането е за правни действия, каквото е издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, съставляваща индивидуален административен акт, поради което исковата защита по чл. 256 от АПК е недопустима. Извън горното и с оглед фактите в исковата молба, съдът е проверил допустимостта на искането, преценявайки го като жалба срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. След извършената преценка са формирани изводи за това, че за кмета на община Перник не е възникнало законово задължение за произнасяне по сигнала на жалбоподателя за незаконно строителство, поради което не е налице формиран мълчалив отказ, който да бъде надлежен предмет на съдебен контрол за законосъобразност и предявената жалба е недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са оплакванията в жалбата за липса на мотиви на съдебния акт. Същият съдържа относими към предмета на делото фактически констатации, въз основа на които и в съответствие с приложимия закон са формирани обосновани и законосъобразни правни изводи. Касационната инстанция споделя изцяло констатациите на административния съд за недопустимост на предявеното искане. Същото е с правно основание чл. 256 от АПК, с оглед на което за възникване на правото на оспорване е необходимо да е налице задължение за извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. Предметът на защита по посочения ред е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита не се включват дължимите от административния орган правни действия. В случая процесното искане не сочи на дължими от органа фактически действия, а на предприемане на правни такива с издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че по реда на чл. 256 АПК може да бъде задължен органът да издаде административен акт. В случая, както правилно е приел съдът, се иска издаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, което представлява правно волеизявление на административния орган, а не фактическо действие, с оглед на което исковата защита по чл. 256 от АПК е недопустима. Предвид изложеното, като е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил определение, което не страда от сочените от частния жалбоподател пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилни, макар и извън уточнения предмет на искането, са доводите в оспореното определение за липса на годен предмет на оспорване в хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, които съдът е формирал при преценката на искането като жалба срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт - заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В специания ЗУТ е предвидено самосезиране на органите по незаконното строителство /по чл. 225 или чл. 225а/ в производството по установяване и премахване на незаконни строежи, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица, както в случая - по сигнал на жалбоподателя, не е обвързващо за органа, за който не възниква задължение за произнасяне, респ. непроизнасянето не формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на горните доводи, настоящият състав на касационната инстанция счита обжалваното определение за правилно, поради което го оставя в сила. Предвид изхода по делото и искането на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на община Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., платими от жалбоподателя. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение