Определение № 5504 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ВПК "Люлин "- Банкя и В. С. М., против определение № 9403 от 25.10.2022 г., постановено по адм. дело № 9062/2022 г. по описа на Върховния административен съд,второ отделение. С определението е оставена без разглеждане частна жалбата на ВПК "Люлин" -Банкя против определение № 5978 от 12.08.2021, постановено по адм. дело № 10320 /2019 година по описа на Административен съд София град/АССГ/ и е прекратено производството по делото в тази част. В останалата част определението на АССГ е оставено в сила. Със соченото определение от 12.08.2021г. АССГ от една страна е оставил без разглеждане жалбата на В. С. М. срещу Разрешение за строеж № 32/17.05.2019г. на Главния архитект на район "Банкя" -Столична община и е прекратил производството по делото по тази жалба. Със същото определение първоинстанционния съд е оставил без движение жалбата на ВПК "Люлин ", представлявана от В. С. М., давайки на жалбоподателят 7 дневен срок, в който да представи доказателства удостоверяващи,че кооперацията е собственик или носител на ограничени вещни права в процесния имот. Определението е обжалвано изцяло. С акта, предмет на настоящото производство, тричленният състав на ВАС оставил в сила определение № 5978 от 12.08.2021, постановено по адм. дело № 10320 /2019 година по описа на АССГ в частта с която е прието,че по отношение на В. М. не е налице правен интерес от оспорване на Разрешение за строеж № 32/17.05.2019г. на Главния архитект на район "Банкя" -Столична община- същият не се легитимира като собственик или носител на ограничени вещни права. По отношение определението на АССГ по втори пункт, с което частната жалба на ВПК"Люлин"-Банка е оставена без движение, като на кооперацията е предоставен срок за отстраняване на недостатъци - тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че определението,в тази част не подлежи на обжалване, защото с него не се прегражда пътя на съдебна защита на страната и не попада в хипотезите на чл. 229 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които: т. 1 - преграждат по-нататъшното развитие на производството; т. 2 - в случаите, изрично посочени в закона. С определението от 12.08.2021г., съдът е приел, че жалбата на ВПК "Люлин "-Банкя е нередовна, оставил е същата без движение, указвайки на страната в 7 дневен срок да отстрани нередовностите. Така постановеният съдебен акт не попада в нито една от двете цитирани хипотези на чл. 229 АПК. То не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото, като не е налице и законова уредба, която допуска обжалването на тази категория определения. По тези съображения правилно съдът е приел, че частната жалба на ВПК "Люлин" с която е бил сезиран е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази част- Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,Втора колегия