Решение № 2982 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2010 г.

ВАСI отделение28.02.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1100/31.05.2010 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. д. № 2252 по описа за 2009 г. на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2982 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлиана Димитрова Йорданова с ЕГН: *********** от гр. Силистра, бул. "Македония", № 86, ет. 2, ап. 4, подадена чрез адв. Ив. Антонов против решение № 1100/31.05.2010 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. д. № 2252 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 190900170/03.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра и в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 589,25 лева. В касационната жалба се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в случая не е извършена обективна преценка на част от доводите на Йорданова, липсват предпоставки ревизията да бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Обстоятелството, че за ревизирания период разходите по отчета на паричния поток превишават приходите, не води автоматично до извода за несъответствие между приходите/доходите и имущественото състояние на касатора. Заключението по ССчЕ е изготвено в два варианта единият от които съобразява само нормативно признатите разходи. В писмените обяснения на Йорданова от 15.12.08 г. не са отразени действителните факти, защото обясненията са съставени по указание на ст. инспектор Снежана Георгиева. През пролетният и през летния период животните са извеждани на паша в стопанския двор и не се е налагало закупуването на фураж. Разходите за издръжка са условно предвидени от НСИ и в процесния случай те не трябва да се вземат предвид. Разходите на чл. от семейството са поемани от бившият съпруг на Йорданова. Разполагаемата наличност за всяка една от проверяваните години е следвало да се определи, като се приспаднат действителните разходи, отразени в книгата за разходите във връзка с дейността на жалбоподателката като земеделски производител. Идеята за представяне на разписките е била на ст. инспектор Георгиева. Йорданова е извършвала услуги на бившия си съпруг, внасяйки неговите вноски по кредита. Касаторът моли за уважаване на жалбата и за присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и е установена разлика в размер на 33 250,98 лева. Решението е съобразено с нормативно определения разход по чл. 29, ал. 1 ЗДДФЛ (ред. от 07.08.2007 г.). Правилно са определени разходите за живот по данни на НСИ за едночленно домакинство. Заключението по ССчЕ не е задължително за съда и същото е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С РА № 190900170/03.06.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, в тежест на Юлияна Йорданова са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за данъчен период 2007 г. в размер на 7 296,23 лв. и лихви върху тях в размер на 1 185,02 лв. към датата на акта. Приходните органи са формирали баланс на приходите и разходите за 2007 г., както следва: Наличност към 01.01.07 г. (съгласно баланса за 2006 г.) 4 517,10 лева; Доходи от дейност като земеделски производител 43 300 лева; Получени кредити 135 050 лева; Върнат заем 35 000 лева; Получени суми по сметка от Димитър Нечев 4 000 лева; Приходи от лихви 11,60 лева; Всичко приходи 221 878,70 лева. Разходи за живот за домакинство от едно лице (НСИ) 3 072 лева; Разходи за съобщителни услуги 1 351,35 лева; Предсрочно погасени кредити 47 083,90 лева; Разходи като земеделски производител 30 310 лева; Данъци и осигурителни вноски 343,20 лева; Разходи за такси, погасителни вноски по кредити, застраховки 10 544,30 лева; Плащания по финансов лизинг 3 974,93 лева; Предоставен заем 152 000 лева; Изплатени суми на Димитър Нечев 7 200 лева; Всичко разходи 255 879,68 лева. В резултат на съпоставката между направените разходи и установени приходи, ревизиращите са направили извода, че е налице отрицателно салдо за 2007 г. в размер на 34 000,98 лева, квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 и е представена декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК. След преценка на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК е прието превишаване с горепосочената сума. Обсъдени са представените с възражението доказателства, поради което в РА е посочено, че към приходната част на баланса следва да се включи половината от сумата от 1500 лв., получена за продаден през 2004 г. автомобил, притежаван в съсобственост с бившият й съпруг Димитър Нечев. Оттук е формулирана констатацията, че превишаването на разходите над приходите е със сумата в размер на 33 250,98 лева. По време на съдебното производство са събрани доказателства относно собствеността на жилище на родителите на жалбоподателката и платени режийни разноски. Изслушана е ССчЕ. Съдът е възприел описаната по-горе фактическа обстановка и е направил изводи, че са спазени приложимите разпоредби на ДОПК. Не са събрани доказателства, установяващи факти които да се различават от горецитираните. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, но е отбелязал, че неговите констатации са неотносими към установяване на действителните разходи на лицето за периода. Книгата за разходи не притежава характера на счетоводен регистър. Жалбоподателката е декларирала, че през 2007 г. домакинството й се състои само от нея. Разписките за направени вноски по кредити на Д. Нечев са преценени, като частни писмени документи без достоверна дата. С оглед на презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК е налице установен и подлежащ на облагане доход в размер на 33 250,98 лева, върху който законосъобразно е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 7 296,23 лева. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: Касационните оплаквания са идентични с тези, които Йорданова е поддържала в първоинстанционното производство и относно които съдът е изложил обстойни мотиви. Обстоятелството, че тези мотиви съвпадат с констатациите на приходния орган не може да бъде възприето като процесуално нарушение. Това е така, защото в решението са отразени установените факти и съответните им правни изводи. Въз основа на извършената съпоставка е прието наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обосноваващо извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на експертното заключение. Административният съд не е длъжен да приеме заключението, а да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства. Доказано е било по безспорен начин, че разходите за данъци и такси са изплатени през ревизирания период, респективно те не са били отложени. Установяването на нулева наличност на паричните средства към 01.01.03 г. е извършено чрез анализ на данните, съдържащи се в собственоръчните писмени обяснения на Йорданова. Оплакването на касатора, че тези обяснения са дадени по указания на инспектор от ТД на НАП е недоказано. Не става ясно, защо Йорданова е променяла обясненията си неколкократно след като указанията инспектора от НАП не са задължителни. Жалбоподателката не е доказала и положителния факт от който черпи права, че е хранила животните през пролетния и през летния сезон чрез извеждането им на паша в собственият й стопански двор. Освен това, очевидно е, че този тип хранене не изключва добавянето на фураж към храната с оглед пълноценното хранене на животните и птиците. Законосъобразно разходите за издръжка са определени съобразно статистическите данни, след като Йорданова собственоръчно е обяснила писмено, че през 2007 г. тя е представлявала самостоятелно домакинство. Твърдението, че живее с родителите си жалбоподателката е формулирала едва с жалбата по чл. 156 ДОПК. Касаторът признава, че не е задължен да води счетоводна отчетност в качеството си на земеделски производител, но твърди, че е осъществявал независима икономическа дейност. Този факт не променя характера на книгите за приходи и разходи. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал доказателствената сила на разписките, представени след издаването на РД, за което обстоятелство се твърди, че се дължи на указания, дадени от инспектор Георгиева. Доказателства в подкрепа на горното липсват по делото. В жалбата не се съдържа аргумент, изясняващ защо доводите за получени суми, не са били направени при неколкократно дадените преди това обяснения от Йорданова. Липсва отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение

Цитирани разпоредби

1