Определение № 5837 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3574/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената от И. Х. В. чрез адвокат Б. П. от АК – Б. процесуално допустима частна жалба вх.№ 6707 от 09.08.2024 г. срещу Определение № 261 от 11.07.2024 г. по в.гр.д.№ 112/2023 г. на АС - Пловдив, II гр. състав. С обжалвания акт е оставена без уважение молба с вх.№ 1221 от 09.02.2024 г., подадена от И. Х. В. чрез адвокат Б. П. от АК – Б. за възстановяване на срок за обжалване на Разпореждане № 776 от 10.10.2023 г., с което е върната касационната жалба на И. Х. В. срещу въззивното Решение № 122 от 03.07.2023 г. по в.гр.д.№ 112/2023 г. на АС - Пловдив, II гр. състав. Постъпил е отговор от Х. Д. М. чрез неговия особен представител адвокат Л. Н. от АК – С. З., с който възразява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по частната жалба не са депозирали отговори. Разглеждайки частната жалба по същество, съставът на ВКС я намира за неоснователна по следните съображения: В трайната практика на ВКС, обобщена в Определение № 515 от 28.09.2015 г. по ч.т.д.№ 1985/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., се приема, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, в които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и др. подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо, и същото да е единствената причина за пропускане на срока, като преценката се прави въз основа на конкретните факти по делото. За да обусловят възстановяването на срока, „особените непредвидени обстоятелства“ следва да са настъпили след като той е започнал да тече. В разглеждания случай, с молбата с вх.№ 1221 от 09.02.2024 г. И. Х. В. не се е позовала на никакви обстоятелства, подводими под хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Твърдения за подобни обстоятелства отсъстват дори и в разглежданата от настоящия състав частна жалба. В същата пространно е изложено становището на жалбоподателката относно процесуалните действия, които е следвало да предприеме апелативния съд, за да се формира извод, че е извършено надлежно съобщаване на страната за постановения съдебен акт. Този въпрос обаче стои извън преценката за наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което е безпредметно обсъждането му в рамките на настоящото производство, респ. – заявените в тази връзка оплаквания са неотносими към преценката за законосъобразността на атакувания съдебен акт. Доколкото при извършената служебна проверка за законосъобразност, дължима в съответствие с разясненията, направени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, не се установи наличието на порок, обосноваващ отменяване на обжалваното определение, то следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение