Определение № 5247 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на И. М., чрез настойника С. М. и упълномощения от нея адв. Д., за отмяна на влязлото в сила определение на Районен съд Кнежа по гр.д. №750/21 г. от 28.02.22 г. С това определение производството по делото е прекратено на осн. чл.233 ГПК, поради отказ на И. М. от предявения срещу Г. И. иск за унищожаване на сключения между страните договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт №149, н.д. №608/23.09.21 г., на осн. чл.31 ЗЗД. Молбата е подадена на 13.05.24 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 6 ГПК. Към нея като ново доказателство е приложена съдебно-психиатрична експертиза от 2.04.24 г. по гр.д. №49971/20 г. на СРС; приложени са още във връзка с представителството на молителя по чл.28, ал.4 ГПК влязло в сила решение на СГС от 4.10.23 г. по гр.д. №3049/22 г., с което молителят е поставен под пълно запрещение и удостоверение от 15.12.23 г. за назначаване на настойнически съвет на И. М.. Молбата е допустима на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК – влязлото в сила определение, срещу което е насочена, подлежи на отмяна /ТР №7/17 г. ОСГТК, т.6/ и отмяната е поискана в срока по чл.305, ал.1,т.1 ГПК, считано от деня в който молителят е могъл да се снабди със соченото като ново писмено доказателство – представената съдебно-психиатрична експертиза. Дали представеното писмено доказателство е ново и от съществено значение за делото са въпроси от съществото на производството за отмяна на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК, по които ВКС ще се произнесе с решението си Молбата е недопустима на второто посочено основание – чл.303, ал.1,т.6 ГПК, като подадена извън срока по чл.305, ал.1,т.5 ГПК. За определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска молителят е узнал на 29.03.22 г. чрез пълномощника си С. М., видно от подадената чрез нея частна жалба срещу определението. Определението е влязло в сила с влизане в сила на разпореждането на РС за връщане на подадената срещу него частна жалба – чл.296, т.2 ГПК. Последното от няколкото постановени в тази връзка разпореждания е съобщено на молителя на 28.08.22 г. чрез С. М. / негов пълномощник/, видно от съобщение на л.99, и не е обжалвано. Затова молбата за отмяна следва да остане без разглеждане на това основание. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.