Определение № 1723 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1034/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на главния директор на ГДИН, чрез процесуален представител, против определение № 22808 от 08.11.2024г., постановено по адм.дело № 11340/2023г. на АССГ, с което е оставено без разглеждане искането му за възстановяване на срока за отстраняване нередовност на касационната жалба. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба –– Д. Я. З., чрез адв. И. Цветкова в представен писмен отговор, намира частната жалба за неоснователна. Иска от съда да остави в сила определението на административния съд. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против определение от кръга на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, неблагоприятно за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. На 12.06.2024г. е подадена касационна жалба от главния директор на ГДИН срещу решение №7636 от 05.06.2024г. по адм. дело №11340/2023г. на АССГ. С разпореждане № 8570 от 13.06.2024г. на докладчика по делото, касационната жалба е оставена без движение, като е предоставен на касатора 7 -дневен срок за отстраняване на нередовности на касационната жалба, а именно да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на 70лв. и да представи по делото вносния документ. С разпореждането е указано на жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания в срок, касационната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчено на 24.06.2024г. на юрк. Е. Димитрова, видно от приложеното по делото съобщение. С определение №12585 от 22.07.2024г., като е взел предвид, че срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 01.07.2024г. и същите не са изпълнени, както в указания срок, така и към датата на постановяване на определението, на осн. чл.213а, ал.1 от АПК, съдът е върнал касационната жалба. Определението е обжалвано с частна жалба от 26.07.2024г., в която е поискано възстановяване на срока и възможност за представяне на документ за платена държавна такса. С определение №11632 от 30.10.2024г. по адм. дело №10446/2024г. на ВАС, искането за възстановяване на срока е изпратено на АССГ. По това искане е постановено и оспореното определение №22808 от 08.11.2024г., с което съдът го е оставил без разглеждане като недопустимо. За да достигне до този извод, състав на АССГ е приел, че се иска възстановяване на срок за изпълнение на дадени указания и предвид разпоредбата на чл.64, ал.3, изр. второ от ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие. Тази възможност за страната е била налице, но не е използвана. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, приложима на осн. чл. 144 от АПК, предоставя право на страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според чл. 64, ал. 3, предложение второ ГПК не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. Чл. 63, ал. 1 ГПК регламентира, че законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В случая такава молба не е подадена, преди изтичане на срока, определен от съда - 01.07.2024г., а е поискано възстановяването на срока, едва след връщането на касационната жалба с подадената частна жалба на 26.07.2024г. Представените от частния жалбоподател заповед № Л- 132 от 09.04.2024г. на началник на затвора в гр. София, с която е наредено инспектор Б. Костова да изпълнява длъжностните задължения на длъжността "младши юрисконсулт", считано от 09.04.2024г., както заявление от Б. Костова за ползване на ПГО в размер на 5 работни дни, считано от 01.07.2024г. до 05.07.2024г. са обстоятелства, които не са настъпили в срока за отстраняване нередовностите на жалбата( 25.06.2024г. - 01.07.2024г). При наличието на пречки или затруднения за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, страната е можела да поиска продължаване на срока, което от своя страна и на основание чл.64, ал.3 от ГПК изключва възможността за възстановяването му по реда на чл.64, ал.2 от ГПК. По тези съображения правилен е крайният извод на първостепенния съд, че частният жалбоподател е имал възможност да поиска от съда продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата, поради което искането за неговото възстановяване на основание чл.64, ал.2 от ГПК е недопустимо. С оглед изложеното обжалваното определение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.