Решение № 1188 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) 2021 - 2027, чрез представител по пълномощие – гл. експерт А. Михайлов, служител с юридическо образование, против Решение № 1499/14.04.2025 год. по адм. дело № 1017/2024 год. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на съда, че в случая липсват доказателства за обстоятелството дали външния оценител е определен съгласно нормативните изисквания. В тази връзка посочва, че списъка на лицата, одобрени в проведения централизиран конкурс за избор на външни оценители в областта на научните изследвания е публично достъпен в интернет пространството. По мнение на касатора, доколкото съдът преценява, че тези доказателства са от съществено значение за спора, то е следвало да ги изиска. Като не е го е сторил, то е постановил съдебно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От страна на касатора е заявена и неправилност на извода на съда, че представената по делото експертиза е оборила експертното становище на външния оценител, тъй като този въпрос е свързан с оценката на проектното предложение по същество и не може да бъде предмет на съдебна проверка. Посочва, че смисълът на процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е да финансира активи, без които иновацията не би била възможна, т.е. са особено необходими за нейното съществуване. По мнение на оспорващия, заявеният актив в действителност би спомогнал иновацията, но не е необходим, доколкото в случая се касае за пренасянето на траверси, които могат да бъдат пренесени с други машини, а предвид тежестта им могат да се пренесат и ръчно. В съответствие с така заявените доводи и аргументи, касаторът е формулирал искане за постановяване на съдебно решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да се потвърди решението на РУО на ПКИП 2021 – 2027, като законосъобразно. Заявено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител – юрк. Михайлов, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД, ЕИК 123672887 със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, представлявано от управителя Н. Ю. Т., чрез представител по пълномощие – адв. Х. Василева от Адвокатска колегия – София представя писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба и се претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в представено писмено заключение заявява неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд – Стара Загора е отменил Решение № РД-02-16-824/08.11.2024 год., издадено от ръководител на Управляващия орган на ПКИП 2021-2027, с което е отказано на „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по проектно предложение с рег. № BG16RFPR001-1.003-0176 по процедура № BG16RFPR001-1.003 „Внедряване на иновации в предприятията“ и е присъдил в тежест на Министерство на иновациите и растежа разноски в размер на 4 350,00 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че в срока за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) чрез подбор на проектни предложения № BG16RFPR001-1.003 „Внедряване на иновации в предприятията“ по приоритет 1 „Иновации и растеж“ и приоритет 2 „Кръгова икономика“, Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряване на модерни технологии (ЕФРР) и Специфична цел RSO2.6. Насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика (ЕФРР) на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, дружеството „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД е подало проектно предложение № BG16RFPR001-1.003-0176 с наименование „Внедряване на продуктова иновация във „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД“. С предложението си, вносителят предвижда внедряване на продуктова иновация /собствена разработка/, представляваща пътен панел от бетонни траверси, собствена разработка на дружеството, изразяваща се в повторно използване на бетонни траверси, отпадъчен продукт при ремонт на жп линии, като от тях се прави „панел“ с приложение в пътното строителство. Предвижда още внедряването на продуктовата иновация да бъде извършено, посредством придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи ДМА - чрез закупуване на колесен багер. Въз основа на представената информация, е изготвен доклад от оценителна комисия, назначена със Заповед № РД-02-16-190 от 27.02.2024 год., изменена и допълнена със Заповед № РД-02-16-586/02.07.2024 год. и Заповед № РД-02-16-651/14.08.2024 год. на Ръководителя на УО. Оценителният доклад е одобрен от РУО на ПКИП и приет от него на 01.11.2024 год. На 08.11.2024 год. с Решение № РД-02-16-824/08.11.2024 год. издадено от ръководителя на УО на ПКИП и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), чл. 21, ал. 1, т. 3 от Постановление № 23 на Министерски съвет от 13.02.2023 год. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 год. (ПМС №23/2023 год. на МС), е отказано предоставяне на БФП на кандидата „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД. Като основание за постановения отказ, административният орган е посочил, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 14.3 от Условията за допустимост на кандидатите. Обосновал е, че в резултат на извършена техническа и финансова оценка от оценителна комисия на проектното предложение и становище на помощник-оценител експерт в областта на иновацията, за която е подадено проектното предложение, е определена служебно оценка нула по критерия „реалистичност на разходите по проекта, поради извършено служебно премахване на всички разходи от бюджета на проекта, съгласно Условията за кандидатстване, Раздел II. Приел е, че заложеният в подадения от кандидата формуляр, раздел „бюджет“ по бюджетен ред 3.1 за придобиване един актив – колесен багер, не се намира в пряка връзка и не е необходим за изпълнението на тази иновация, доколкото със същия може да се извършват само спомагателни дейности по товарене и подреждане на траверсите, но не и активът да се употребява за технологични процеси, насочени към реализирането на внедряваната иновация, съотв. същият е оценен, че не е необходим за изпълнението на проекта. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Стара Загора е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че изработването на полезният модел „пътен панел“ става посредством подреждането на траверсите в една от схемите, като същото следва да е извършено прецизно. При изготвяне на заключението си вещото лице е установило, че самите траверси са със собствено тегло около 260 кг. всяка, поради което и това подреждане не може да се извърши от човешка физическа сила, а е необходимо използването на механизация. В тази връзка е посочило, че за внедряването на полезния модел, т.е. за създаването на самите пътни панели са необходими технически средства, като строителна механизация за подреждане на траверсите по съответната схема. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че технически най-подходящото средство за внедряване на полезния модел е използването на тежка механизация, а именно „Колесен багер“ е с инвентар „щипка“, тъй като подреждането на траверсите, с необходимата прецизност, без самата „щипка“ е невъзможно. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалния закон, съдът позовавайки се на приложимата нормативна уредба е изложил подробни мотиви, че решението за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения на особеното административно производство, тъй като становището относно техническата допустимост на проектното предложение е дадено от лице, по отношение на което не са налични доказателства да е такова по чл. 14, ал. 1, т. 2-3 от ПМС № 23/2023 год., определено по реда на чл. 15 от същото. В тази връзка, съдът приема, че даденото от това лице становище неправилно е кредитирано изцяло от двамата оценители, при изготвяне на техните оценки на проектното предложение. Развити са и мотиви, че вследствие на посоченото неправилно е приложен и материалния закон, тъй като изводите на оценителите почиват само и единствено на становището, дадено от въпросния експерт - оценител. Позовавайки се на изготвената в хода на съдебното производство и приета СТЕ, съдът е обосновал извод, че поисканото финансиране, вкл. чрез закупуване на техническото съоръжение – Колесен багер, е технически и финансово допустимо, съгласно одобрените Условия, тъй като същото е пряко необходимо за изпълнението на конкретното проектно предложение. С оглед така изложените доводи, съдът е приел, че не са налице обстоятелства, които да водят до прилагане на чл. 20, ал. 7, т. 1 от ПМС №23/2023 год., съответно разходите за проектното предложение не следва да бъдат анулирани и неправилно, и в нарушение на закона същото е включено в списъка на проектите, предложени за отхвърляне по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ПМС №23/2023 год. на МС /чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ/. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По делото не е спорно, че „Феролекс Ресайкъл“ ЕООД е кандидатствало с проектно предложение в процедура за подбор на проекти № BG16RFPR001-1.003 „Внедряване на иновации в предприятията“ по приоритет 1 „Иновации и растеж“ и приоритет 2 „Кръгова икономика“, Специфична цел: RSO1.1. Развитие и засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на внедряване на модерни технологии (ЕФРР) и Специфична цел RSO2.6. Насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика (ЕФРР) на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027. Не е спорно, че същото е преминало етапа на оценка на административното съответствие и допустимост по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗУСЕФСУ. С оспорения административен акт, Ръководителят на УО е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, като изцяло е възприел изводите в оценителния доклад, че разходите от бюджета на проекта не отговарят на критерия „Реалистичност на разходите“ и същите са недопустими за финансиране, тъй като не са пряко свързани и необходими за внедряване на иновацията. Редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от ЗУСЕФСУ. Конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения е една от посочените в чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Условията за кандидатстване, включително и Критериите за допустимост, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях, кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължителна като приложение към проектното предложение. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в процедурата чрез подбор на проектни предложения се извършва оценяване на всяко проектно предложение, което включва оценка на административното съответствие и допустимостта, техническа и финансова оценка, класиране на одобрените проектни предложения в низходящ ред и определяне на проектни предложения, за които се предоставя финансиране. Техническата и финансовата оценка на предложението се извършва от комисията по чл. 33 от ЗУСЕФСУ, назначена от ръководителя на управляващия орган, по критерии и методика, определени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ПМС № 23/2023 год. въз основа на резултатите от оценката комисията изготвя оценителен доклад до ръководителя на управляващия орган, който включва: 1. списък на предложените за финансиране проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, и размера на безвъзмездната финансова помощ, която да бъде предоставена за всяко предложение; 2. списък с резервните проектни предложения, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране, подредени по реда на тяхното класиране; 3. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им, включващ проектни предложения, отхвърлени на етап техническа и финансова оценка; 4. списък на проектните предложения с прекратено производство по чл. 19, ал. 9, т. 2 и ал. 10; 5. списък на оттеглените по време на оценката проектни предложения. Следва да се отбележи, че същността по оценяване не е административна дейност, а експертна. Актът, с който тази дейност е обективирана, не е административен акт, такъв е актът на ръководителя на УО, с който резултатите от тази дейност са одобрени. На съдебен контрол подлежи спазването на правилата за формиране на оценителната комисия, регламентирани в чл. 33, ал. 1 и 3 във вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, спазването на правилата за извършване на оценъчната дейност, както и правилата за документиране и отчет на дейността на комисията, разписани в ПМС № 23/2023 год. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че правилата за формиране на оценителната комисия са спазени. Ръководителят на УО, със заповед е определил състава на комисията в процедурата. Проектното предложение е преминало оценката за административно съответствие и допустимост. На етап техническа и финансова оценка е ползван и помощник-експерт със специализирана компетентност относно преценката за новост на проектните предложения, която е включена като критерий за оценяване. След приключване на дейността си оценителната комисия е изготвила доклад, който отговаря по форма и съдържание на изискванията на ПМС № 23/2023 год. Предвид приложените оценителни листове на двамата оценители, те са оценили проектното предложение съгласно утвърдените критерии от Условията за кандидатстване и Методологията за техническа и финансова оценка. В настоящия случай, предвид характеристиките на проекта, той се отнася до внедряване на иновация в бизнес процеса по предоставяне на услуги в предприятието. Съгласно т. 13.1 от Условията за кандидатстване „иновация“ е нов или подобрен продукт или процес (или комбинация от двете), който значително се различава от предишните продукти или процеси на предприятието и който е предоставен на потенциални потребители (продукт) или е въведен в употреба от предприятието (процес). В т. 14.1.1 „Условия за допустимост на разходите“ от Условията за кандидатстване е предвидено, че за да са допустими разходите по настоящата процедура за предоставяне на БФП трябва да са необходими за изпълнението на проекта и да отговарят на принципите за добро финансово управление – икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства. Оценката на проектното предложение на дружеството е извършена съгласно утвърдените Насоки за кандидатстване, Вътрешните правила за работа на оценителна комисия по процедура за подбор на проекти „Внедряване на иновации в предприятията“ и Методика за оценка на проектни предложения по процедурата. Критериите и методиката за оценка на проектното предложение са посочени в т. 22 от Условията за кандидатстване. Оценката се извършва въз основа на четири критерия с подкритерии към тях. Последният критерий е „Реалистичност на разходите по проекта“. Проектното предложение е насочено към внедряване в производството на кандидата на продуктова иновация – пътен панел от бетонни траверси, която представлява собствена разработка на дружеството и е защитена с регистриран полезен модел в Патентно ведомство. Задачата на внедряването на иновацията е предприятието да изпълнява настилки от пътен панел от бетонни траверси, което е включено в обхвата на строителството. Предвидено е, че след внедряване на продуктовата иновация, дружеството ще промени основната си дейност по рециклиране на сортирани отпадъци със строителство на пътни панели (пътни настилки). Помощник-експертът в областта на етап техническа оценка е изложил аргументирано своето становище, че внедряваната иновация представлява новост на национално ниво в съответната технологична област и значително превъзхожда съществуващите алтернативни решения. Планираното оборудване по проекта, придобиване на актив - колесен багер няма пряка връзка с иновацията, а по-скоро ще изпълнява спомагателни дейности. Няма спор по делото, че проектното предложение е насочено към внедряване в производството на кандидата на продуктова иновация. Спорно е дали заявеният за придобиване актив „колесен багер“ отговаря на Условията за допустимост на разходите по т. 14.1.1 от Условията за кандидатстване. Настоящата касационна инстанция намира, че РУО неправилно е приел, че заложеният в проектното предложение актив не отговаря на Условията за допустимост на разходите. Първоинстанционният съд е обсъдил приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза ведно с всички останали доказателства съгласно чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Според експерта изработването на полезния модел „пътен панел“ се осъществява, посредством подреждането на траверсите в една от схемите посочени в полезния модел, последното следва да се извърши прецизно, доколкото самите траверси имат собствено тегло около 260 кг всяка. Противно на твърдяното в жалбата, вещото лице е посочило, че създаването на самите пътни панели не може да се извърши от човешка физическа сила, а са необходими технически средства като строителна механизация за подреждане на траверсите по съответната схема. Технически най-подходящо е използването на тежка механизация - „Колесен багер“ с инвентар „щипка“. Именно с помощта на „щипката“ може да се захващат, преместват и подреждат прецизно траверсите по схемите от полезният модел тъй като с друг вид техника, подреждането с такава прецизност без самата „щипка“ е невъзможно. Правилно при съвкупна преценка на доказателствата по делото и заключението на изготвената СТЕ, съдът е стигнал до извод за необоснованост на изводите на административния орган, че разходите за придобиване на актив – колесен багер не са в съответствие с Условията за допустимост и попадат в хипотезата на т.14.3 от Условията за кандидатстване. Противно на наведените доводи в касационната жалба, изпълнение на тези условия се установява както от представените с административната преписка писмени доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице по изготвената съдебно техническа експертиза. Същото е дало категоричен отговор на този въпрос, а именно, че заявеният за придобиване актив е необходим и относим към проектното предложение. Следователно, правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че проектното предложение, с което е поискано финансиране, вкл. чрез закупуване на техническото съоръжение – колесен багер, е технически и финансово допустимо, съгласно одобрените Условия за кандидатстване, тъй като заявеният актив е пряко необходим за изпълнението на конкретното проектно предложение. В случая не е налице обстоятелство, което да води до прилагане на чл. 20, ал. 7, т. 1 от ПМС № 23/2023 год., поради което разходите за него не следва да бъдат анулирани, поради което, неправилно и в нарушение на закона проектното предложение е включено в списъка на проектите, предложени за отхвърляне по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ПМС №23/2023 год. на МС, (чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ). Като е обосновал правни изводи, съответни на горните, първоинстанционният административен съд е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1 200,00 лева, съставляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие № 192699/13.06.2025 год. и платежно нареждане за извършен превод от 13.06.2025 год. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, настоящия съдебен състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,