Определение № 3795 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна частна жалба на Директора на ТД Митница София, чрез процесуалния си представител юрк.Руменова, против Разпореждане № 3473 от 03.02.2025г., постановено по дело № 747/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е разпоредено незабавно преустановяване на действията на ТД „Митница“ София, състоящи се в отказ да бъде предадена на Т. Е. М., стоката, изпратена с пратка с товарителница № CL129255676RU. Частният касатор релевира оплаквания за незаконосъобразност на оспореното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че действията на митническите органи са на основание разпоредбата на чл. 3 и, § 1 от Регламент (ЕС) 2023/2878 на Съвета от 18.12. 2023г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014г. относно ограничителни мерки, с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението на Украйна, и се изразяват в недопускане на стоката за свободно обращение на територията на ЕС. По подробно изложени съображения в жалбата, настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът- Т. Е. М., чрез процесуалния си представител адв. Станимиров, счита частната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частнaтa жалба за допустимa-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледанa по същество e неоснователнa по следните съображения: Предмет на искането за защита пред АССГ по реда на чл. 250 АПК са действия на митническите служители по задържане на стока, изпратена с пратка с товарителница № CL129255676RU, за която се твърди, че са осъществени без правно основание. Решаващият състав е изложил мотиви, че видно от извършената проверка, действията на митническата администрация не почиват нито на законова норма, нито на административен акт. Според съда е недоказано твърдението на ТД Митница София досежно обстоятелството, че внасяната стока е за „лично ползване от граждани на държавите членки и най- близките членове на техните семейства“. По тези съображения АССГ е приел, че искането за защита по чл. 250, ал. 1 АПК е основателно и с обжалваното разпореждане го е уважил. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 250 на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Обосновано АССГ е формирал извод, че в случая действията на митническия орган по задържане на процесната стока не почиват нито на закона, нито на административен акт. В изпълнение на разпоредбата на чл. 252, ал. 2 решаващият състав с разпореждане от 23.01.2025г. е задължил административния орган, който извършва неоснователните действия, незабавно да предостави данни за основанието на извършването им. От ангажираните от страна на митническата администрация документи обаче не се установява правното основание въз основа на което е задържана стоката и не е допусната за свободно обращение на територията на ЕС. Правилно решаващият състав е счел, че позоваването на митническия орган на разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 2023/2878 на Съвета от 18 декември 2023 г. за изменение на Регламент /ЕС/ № 833/2014 относно ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, не дават яснота дали пратката е обект на някаква тяхна процедура/регистър/акт и какви са основанията за това. Или в обобщение, тъй като нямат своето правно основание, фактическите действия на митническите органи по задържане на пратка с товарителница № CL129255676RU са произволни. Следва да се посочи, че въпросът дали задържането е законосъобразно за целите на административнонаказателната отговорност, е въпрос извън предмета на настоящото дело. При този изход на спора и сторената претенция за присъждане на извършените съдебни разноски при условията на оказване на безплатна правна помощ и защита на ответника по касация при условията на чл. чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв., както и съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л. 19) пред настоящата касационна инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,