Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г.

Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., и трите от гр. К., Старозагорска област, чрез повереника им адв. И от АК София, против въззивно решение № 28 от 22.02.2008 г., постановено по гр. д. № 11 по описа за 2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 147"б" от 9.11.2007 г. по гр. д. № 858/2007 г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., срещу "Н" Е., гр. К., субективно съединени искове, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., причинени от трудова злополука на техния наследодател Д, б. ж. на гр. К.. Ответникът по касационната жалба "Н" Е., гр. К., чрез процесуалния си представител адв. М от АК-Стара Загора, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 1* от 10.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите, свързани с начина на доказване на трудовата злополука, както и наличието или не на елементите от фактическият състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Посочено е, че след влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./ съществува различие в практиката на съдилищата относно доказателствените средства, с които може да се установява трудовата злополука - по административен ред или и по общия исков ред в производството по чл. 200 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли исковете на касаторите П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., срещу "Н" Е., гр. К., с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., причинени от трудова злополука на техния наследодател Д въззивният съд е приел, че в случая не е установена трудова злополука по надлежния ред като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Този ред е определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./. Съгласно него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга, следва да декларират в първия случай в 3 дневен срок, а във втория - в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова разпореждане компрометира твърдението на ищците за наличие на трудова злополука и обуславя отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. Решението на въззивния съд е правилно и е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон. Елементите на фактическия състав на чл. 200 КТ са наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от нея. По делото е установено, че наследодателят на ищците и бил в трудови правоотношения с ответното дружество, на длъжността "стругар" по силата на трудов договор № 391/1.10.2001 г. Твърдението на ищците е, че на 23.06.2004 г. в обедната почивка той претърпял ПТП, в резултат на което починал. Исковете са предявени на 02.05.2007 г. като твърдението на ищците е, че смъртта е в резултат на трудова злополука. Доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл. 57 и сл. КСО, а именно разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за наличие на трудова злополука в конкретния случай не са представени по делото. Именно липсата на годни доказателства, които да подкрепят твърденията на ищците за осъществяване на елемента от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, а именно наличие на трудова злополука, установена по надлежния административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г., е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на исковете. Този извод се споделя и от касационния съд, който отчита, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Нещо повече, дори наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. н. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта. В настоящия случай обаче такъв акт липсва, поради което правилно въззивният съд е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател по чл. 200, ал. 1 КТ, а именно установена по надлежния административен ред трудова злополука и е отхвърлил исковете, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В тази връзка посочената като противоречива съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като тя се е прилагала преди приемането на КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./, уреждащи административен ред при установяване на трудовите злополуки, който изключва установяване на този факт по общия исков ред. С оглед на изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. При този изход на спора, на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,