Определение № 3474 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 156/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. К. като пълномощник на В. Я. М. срещу въззивно решение № 195, постановено на 01.06.2022 г. по в. гр. д. № 120/2022 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решението /с характер на определение/ на първоинстанционния съд за прекратяване като недопустимо на производството по делото и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявените от касатора отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците С. З. С. и С. З. Б., че към момента на сключване на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 71, том 2, рег. № 2639, дело № 232/08.10.2019 г., не са били собственици, а по отношение на ответника „Ая груп 2015“ ЕООД - гр. Смолян, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], представляващ нива в местността „Е.“, с площ 3 196 кв. м., при описани граници. В изложението към подадената касационна жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, както и съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. при своевременно въведено възражение за незаконосъобразно проведена реституция на процесния имот, длъжен ли е съдът да разгледа законосъобразността на реституционното решение, като изследва съществуват ли писмени доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ; 2. ползва ли се с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК констативен нотариален акт, с който е удостоверено правото на собственост въз основа на писмени доказателства; 3. приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС при установен и доказан факт на осъществяване на владение и може ли да се приеме, че осъществяването на процедура по чл. 37в ЗСПЗЗ смущава това владение; 4. задължен ли е съдът да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, както и да мотивира съдебния си акт. Представена е съдебна практика, като по първия въпрос се сочи противоречие с тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС и решение № 10/28.01.2019 г. по гр. д. № 1007/2018 г. на първо г. о., по втория – с тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 27/18.05.2011 г. по гр. д. № 681/2010 г. на второ г. о., решение № 10/28.01.2019 г. по гр. д. № 1007/2018 г. на първо г. о. и решение № 301/08.02.2012 г. по гр. д. № 1518/2010 г. на второ г. о., по третия – с тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 128/12.01.2018 г. по гр. д. № 412/2017 г. на второ г. о. и по четвъртия – с тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 262/29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на второ г. о., решение № 31/08.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на първо г. о. и решение № 2/11.04.2019 г. по гр. д. № 1117/2018 г. на второ г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. На мястото на починалата ответница С. З. С. са конституирани наследниците й по закон: З. С. Й. и С. С. К.. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник по закон на Р. Я. М., която през 1997 г. е сключила предварителен договор с ответницата С.С. за покупко-продажба на процесния имот. Владението му е било предадено към момента на сключване на договора /в устна форма/. Придобил е имота на основание давностно владение, упражнявано от 1997 г. Ответниците – физически лица са оспорвали иска с твърдението, че са притежавали право на собственост на основание наследяване от З. Ф. Б. и възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция от 01.07.1996 г. Ответникът – юридическо лице е оспорил иска с твърдението, че се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2019 г., сключен със собствениците на имота. Владението му е било предадено към момента на подписване на договора. Първоинстанционният съд след преценка на събраните доказателства, обосноваващи правния интерес, е приел, че ищецът не е доказал фактите, от които произтича неговото право, с което е обосновал процесуална недопустимост на претенцията, заявена при липса на правен интерес. Прекратил е производството по делото. Въззивният съд е обсъдил съществуването на правен интерес от предявените искове, като е извел изводите си от постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, според което правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Приел е, че в настоящата хипотеза ищецът е доказал съществуването на правен интерес. Съобразил е, че същият е изложил фактически твърдения, че е собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Права върху него са били заявени и от ответниците С. С. и С. Б., които са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по реда на ЗСПЗЗ, като същите са се разпоредили с имота в полза на ответника-дружество. В обобщение е обосновал извод за допустимост на производството. Разгледал е по същество предявените искове и ги е отхвърлил. Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК с цел преценка неговата допустимост. Обжалваният акт пред въззивната инстанция е решение /с характер на определение/ за прекратяване на производството по делото, а въззивният съд е решил спора по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение