Определение № 8351 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. К. Г., [ЕГН], от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат Я. Апостолова, срещу Определение № 15904 от 24.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4807/2026 г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Заповед № GPAM 2249161 от 09.04.2026 г. на полицейски инспектор при ОПП-СДВР, с която му е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, на осн. чл. 171, т.1, б. "з", "гг" ЗДвП. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният административен съд, седмо отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3, изр. последно АПК, от страна, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. За да постанови определението си съдът е приел, че по делото липсват данни и доказателства за наличие на предпоставките за уважаване на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е правилно. Със заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е наложена на В. К. Г., ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ ЗДвП, затова че е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер], лична собственост на водача, чиято регистрация е прекратена от 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на данни за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП е съставен АУАН серия GA № 4826653/09.04.2026 г., с който са иззети СУМПС [номер], СРМПС № [номер] и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер] . Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.04.2026 година. По делото е представена застрахователна полица № BG/23/126001246695, издадена от "ОЗК-Застраховане" АД, съгласно която на 09.04.2026 г. В. К. Г. е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил, марка Мерцедес, модел 350, с начало на покритието от 09:55:11 часа на същата дата до 23:59:59 часа на 09.05.2026 година. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В конкретния случай не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Представената застрахователна полица не доказва, че Г. е сключил валидна застраховка "Гражданска отговорност" за въпросното МПС, както и че тази застраховка е валидна и към настоящия момент. От представения документ не може да се формира извод, че той касае именно МПС-то, във връзка с управлението на което на Г. е наложена процесната ПАМ, тъй като липсва посочен регистрационен номер на автомобила в полицата. Застрахователното покритие е за един месец, който срок е изтекъл към настоящия момент. Не е представен документ, че регистрацията на въпросния автомобил е възстановена и към настоящия момент за него има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". От жалбоподателя не се сочат данни, нито са представени доказателства, че от предварителното изпълнение на ПАМ за него ще произтекат вреди. Представени са от жалбоподателя трудов договор от 10.12.24 г. с "Да Брадърс" ЕООД и допълнително споразумение от 01.01.2015 г., от които се установява, че жалбоподателят работи във фризьорски салон, на длъжност бръснар. Осъществяването на трудовите задължения от Г. по представения договор не изисква управление на МПС. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение