Определение № 1384 от 07.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2020/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК. „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД обжалват Определение № 268/23.04.2024 г. по в.ч.т.д. № 13/2024 г. на АС–Варна в частта, с която на основание чл. 248 ГПК са осъдени да заплатят на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД разноски за адвокатска защита в производството пред въззивния съд. Частните жалбоподатели заявяват оплакване за недопустимост на обжалваното определение, тъй като съдът е бил сезиран с искане за допълване на акта му в частта за разноските, но вместо това той се е произнесъл, изменяйки го. Евентуално молят за отмяна на определението, защото не са обсъдени възраженията им срещу дължимостта на разноските. В тази връзка сочат, че с оглед изхода от спора (отхвърляне на жалбите на всички жалбоподатели) никому не се дължат разноски. Наред с това заявяват, че сключването на договора за правна помощ предхожда подаването на една от жалбите, срещу която е следвало да се осъществява защитата, и от това правят извод, че всъщност ответникът е договорил защита за цялото частно производство, включително и по подадената от самия него, но отхвърлена жалба. Допълват още, че няма издадени разписки за плащане на възнаграждението, както и че размерът му е прекомерен с оглед критериите за справедливост, изведени с практиката на ВКС и съобразени с решението на СЕС, постановено по дело С-438/2022 г. Представят и изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД счита обжалваното определение за допустимо и правилно. Заявява, че е сторил присъдените му разноски за адвокат във връзка със защитата си срещу подадените от частните жалбоподатели жалби, както и че платеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед материалния интерес от делото и правната му сложност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частните жалба са допустими - подадени са от легитимирани лица в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт (постановен за първи път от апелативен съд), т.е. без обосноваване на касационни основания по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявени от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД и Министерство на здравеопазването като процесуален субституент на държавата искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност на апорт, недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство относно същия апорт. От своя страна ответникът е предявил инцидентни установителни искове. Първонистанционният съд е счел всички искове за недопустими и е прекратил производството. Актът му е обжалван от ищците с жалби съответно от 06.06.2023 г. и 25.05.2023 г., както и от ответника с жалба от 18.05.2023 г., и е потвърден изцяло от въззивния съд. С отговора по подадените от ищците частни жалби ответникът е поискал присъждане на разноски за адвокатска защита срещу тях, като е представил договор за правна помощ от 01.06.2023 г., сключен с двама адвокати с уговорено възнаграждение от 10 000 лв., платимо по равно на всеки адвокат, както и доказателства за плащането му по банков път (платежно нареждане, съответно извлечение от сметка). С въззивното определение, постановено по частните жалби, съдът не е присъдил разноски за ответника, мотивирайки се с обстоятелството, че актът не е краен за материалноправния спор. По реда на чл. 248 ГПК обаче съдът е променил вече фомирания извод за недължимост на разноски в полза на ответника, като е присъдил такива в тежест на двамата ищци в размер от 5 000 лв. (вместо поискания размер от 10 000 лв. предвид ограничения с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК обхват на отговорността до разноските за защита от един адвокат). При тези факти настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Въззивното определение е допустимо – то е постановено по направено в срок и от легитимирана страна искане и при спазване на диспозитивното начало. Последното се определя не от използваната от молителя правна квалификация (каквато съставляват изразите „изменение“ и „допълване“ в чл. 248, ал. 1 ГПК), а от съществото на формулираното искане. В случая това е искане да се присъдят разноски за адвокат в производството по защита срещу частните жалби и именно по такова искане съдът се е произнесъл. Възражението на жалбоподателите, че разноски не се дължат с оглед изхода от производството пред въззивния съд (отхвърляне на жалбите на всички страни), е неоснователно. Като жалбоподател и като ответник по жалбата страната има самостоятелни права, поради което при отхвърляне на жалбата, срещу която тя се е защитавала, й се дължат разноски (арг. чл. 78, ал. 3 ГПК) и върху това нейно право не оказва влияние обстоятелството, че тази страна е и жалбоподател по приета за неоснователна жалба. Ето защо в случая ответникът няма право на разноски за защита в производството по своята жалба, но има право на такива в производството по жалбите на насрещните страни с оглед изхода от тях. Неоснователно е и възражението относно обема на договорената адвокатска защита. В договора за правна помощ той е очертан изрично като защита срещу подадените от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД частни жалби, а датата на сключването му (01.06.2023 г.) може да се обясни с по-ранното депозиране на една от тези жалби (на „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД) и с очакването за депозиране на жалба и от втория ищец предвид идентичното правно положение на двамата в първоинстанционното производство. Налице са и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, извършено според договорения от страните начин (по банков път), при който разписка за удостоверяването на плащането не е необходима, щом има банкови документи. Следователно са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокат в полза на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД като ответник по частните жалби на касаторите. Тези разноски правилно са присъдени до размера на възнаграждението за един адвокат, а възражението за прекомерността му е неоснователно не само с оглед материалния интерес по оценяемия иск, но и предвид фактическата и правната сложност на спора, произтичаща както от обективното съединение на искове, така и от необходимостта да бъде извършена преценка на основанието, развитието и правното значение на предходно водени производства. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,