Определение № 90 от 04.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 266/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ответника „Агро Инвест-21“ЕООД, [населено място] срещу Определение № 246 от 11.10.2021г. по в.ч.т.д.№ 685/2021г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено разпореждане № 260494/04.06.2021г. по т.д.№ 170/2019г. на ОС Хасково за връщане на подадената от дружеството въззивна жалба вх.№ 262763 от 16.11.2020г. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Страната посочва, че връщането на жалбата е поради невнасяне на държавната такса, която не е заплатена, поради високия й размер, с която сума дружеството не разполага. Твърдението е, че още във въззивната си жалба „Агро Инвест-21“ЕООД е направило искане за освобождаване от внасянето й, тъй като невъзможността за заплащането й ще доведе до невъзможност за реализиране на въззивното обжалване и по този начин ще бъде накърнено правото на страната на справедлив съдебен процес и на право на достъп до съд. В допълнението към частната касационна жалба се посочва, че искането за освобождаване от внасяне на таксата е отхвърлено по неправилни съображения - че от това задължение може да бъде освободено само физическо лице. Счита, че разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК противоречи на основни европейски актове. Поддържа, че частното касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса може ли юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса поради невъзможност за заплащането й. Страната се позовава и на противоречие с определение № 170 от 15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на Второ т.о. на ВКС. Писмен отговор на частната касационна жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като и доводите в жалбата и проблема, изведен като правен въпрос, са неотносими към произнасянето на въззивната инстанция, поради следните обстоятелства: Подадената от частния касатор въззивна жалба е оставена без движение с разпореждане от 23.11.2020г. на ОС Хасково и на основание чл.262 ал.1 във вр. с чл.261,т.4 ГПК са дадени указания за представяне в седмодневен срок на документ, потвърждаващ внасяне на държавна такса от 10 825лв. по сметката на Пловдивския АС. На страната е връчен препис от разпореждането на 04.12.2020г. С разпореждане № 260463 от 18.12.2020г. окръжният съд е върнал на основание чл.262,ал.2,т.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК въззивната жалба, констатирайки че указанията на удостоверяване внасянето на таксата не са изпълнени. Горното разпореждане е отменено с определение № 31 от 22.04.2021г. по ч.т.д.№ 289/2021г. на Апелативен съд П. по съображения, че независимо, че страната не е изпълнила указанията за внасяне на държавната такса, в подадената въззивна жалба се съдържа искане за освобождаване от задължението за внасянето й. Въззивният състав е констатирал, че първоинстанционният съд без да се произнесе по това искане, е върнал жалбата именно по причина за невнасяне на таксата, от което задължение дружеството е поискало да бъде освободено. След отмяна на разпореждането, делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата след произнасяне по молбата за освобождаване от внасяне на таксата за въззивно обжалване. С определение № 260020 от 13.01.2021г. /т.е. преди произнасянето по частната жалба на ищеца/ ОС Хасково е оставил без уважение искането на „Агро Инвест-21“ЕООД за освобождаване от заплащане на държавната такса по въззивната жалба, указвайки възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок. Определението е връчено на страната на 14.01.2021г. чрез пълномощника й адв. А. А.. С разпореждане № 260397 от 28.04.2021г. ОС Хасково отново е оставил без движение въззивната жалба и отново е дал указания на страната за внасяне на държавната такса, констатирайки, че определението от 13.01.2021г. за отказ от освобождаване на Агро Инвест-21“ЕООД от задължението по чл.261,т.4 ГПК не е обжалвано след редовното му връчване на процесуалния представител на страната на 14.04.2021г. Указанията, дадени с това разпореждане са връчени на 21.05.2021г. на пълномощника на страната. На 27.05.2021г. дружеството е депозирало молба до ОС, в която очевидно поради неинформираност за приключилото производство по ч.т.д.№ 289/2021г. на АС Пловдив, е изразило недоумение как върната веднъж въззивна жалба, отново е оставена без движение. На 27.05.2021г. окръжният съд е разпоредил на страната да се съобщи определение № 31 от 22.04.2021г. по т.д.№ 289/2021г. на АС Пловдив, което е сторено чрез уведомяване на процесуалния представител по телефона в същия ден. С разпореждане № 260494 от 04.06.2021г. първоинстанционният съд повторно е върнал подадената въззивна жалба поради неизпълнение на повторно дадените указания за удостоверяване внасянето на държавната такса. С обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение въззивната инстанция, констатирайки горните обстоятелства, е приела, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по въззивната жалба с редовно връчено и влязло в сила като необжалвано определение. Счетено е и, че произнасянето от окръжния съд по този въпрос, когато е било висящо производството по обжалване на първото разпореждане за връщане на въззивната жалба, не съставлява процесуално нарушение. Преценени са безспорните факти, че в рамките на срока след надлежното уведомяване на страната на 21.05.2021г. за разпореждането от 28 април 2021г., указанията за внасяне на таксата не са изпълнени. Невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол по отношение на обжалваното определение на Пловдивския АС пряко следва от обстоятелството, че формулираният от касатора правен въпрос не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, тъй като тя не е била сезирана с разрешаването му - предмет на частното въззивно производство не е обжалването на отказа за освобождаване от внасянето на таксата, а връщането на жалбата поради неизпълнени указания след влизане в сила на подлежащия на самостоятелно обжалване отказ. Въззивният състав единствено е констатирал влизането в сила на определението на първоинстанционния съд за отказ от освобождаване на „Агро Инвест-21“ЕООД от задължението за внасяне на държавна такса, която констатация е очевидна поради необжалването му от страната. Въпросът дали юридическо лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса би бил релевантен при обжалване на определение № 260020 от 13.01.2021г., постановено по т.д.№ 170/2019г. на ОС Хасково, каквото процесуално действие не е предприето. Този въпрос е окончателно разрешен с влизане в сила на това определение и не може да бъде преразглеждан посредством обжалване на определението, с което разпореждането за връщане на въззивната жалба поради неизпълнение на указанията на внасяне на държавната такса, е потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.