Определение № 11392 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. П. срещу определение № 14671 от 14.08.2024 г. постановено по адм. дело № 6990/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо с изх. № 812100-12835/09.07.2024 г. на директора на дирекция „Правно нормативна дейност“ в Министерство на вътрешните работи и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател, обжалва определението, като неправилно, необосновано и лишено от мотиви. Иска да бъде отменено.

Ответникът - директора на дирекция „Правно нормативна дейност“ в Министерство на вътрешните работи не ангажира становище по жалбата.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по заявление с № 812104-256/01.07.2024 г., с което е поискано да се предостави достъп до обществена информация, както следва:

1. Какъв е броя на гражданите на Сирия или на лица без гражданство с държава на произход Сирия, на които през 2022 г., 2023 г., 2024 г., с влязла в сила заповед по чл. 39, ал. 1, т. 2, или т. 3 от ЗЧРБ е наложена ПАМ?

2. Какъв е броя на лицата с наложена ПАМ по т.1, спрямо които през 2022 г., 2023 г., 2024 г. са успешно изпълнени издадените влезли в сила заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ с дестинация „Турция“ ?

Препис от заявлението е било изпратено на директора на Дирекция “Миграция“ с което е поискано да се предостави достъп до обществена информация който с писмото, е отговорил, че търсената информация не може да се предостави, тъй като не разполага с нея.

При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд e приел, че по подаденото заявление за достъп до обществена информация е изготвен отговор, с който заявителят е уведомен по чл. 33 от ЗДОИ, че органът не разполага с исканата информация и няма законово задължение да събира такава информация. В случая заявлението е за достъп до обществена информация. По дефиницията на чл. 9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В тази връзка, съгласно цитираната разпоредба на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, той уведомява за това заявителя.

С оглед изложеното съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като оспореният акт не подлежи на съдебен контрол.

Определението е правилно.

Първоинстанционният съд е обосновавал правилен извод относно приложимостта на разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ по отношение на случаите, в които органът не е нормативно задължен да съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията не носи белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се на основание чл. 40 от ЗДОИ във вр. чл. 145 и сл. от АПК, подлежи решението за предоставяне на достъп до обществена информация, постановено на основание чл. 34 във вр. чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, както и отказът за предоставяне на обществена информация, издаден на правно основание чл. 38 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ – всички те се отнасят за информация, която е налична, но която не може да бъде предоставена, тъй като попада във визираните в разпоредбата хипотези.

В конкретния случай заявителят е уведомен, че административния орган не разполага с исканата информация. Както правилно е приел първоинстанционния съд уведомлението по чл. 33 от ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. Обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че ответникът не разполага с исканата информация, като същата не е създадена и съхранявана от него, поради което е и в невъзможност да я предостави. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че процесното писмо не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, освен указанието по т. 4, не носи белезите на административен акт - отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол.

В заключение, правилен и изводът на решаващия съд, че подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване.

Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение