Определение № 606 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2025 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Ж. Т. В. от град Несебър срещу определение № 8770 от 16.10.2025г., постановено по административно дело № 1674/2025г. по описа на Административен съд-Бургас.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни доводи в тази връзка. Алтернативно моли съда да съобрази разпоредбата на §25, т.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. В ДВ, бр.87 от 17.10.2025г., която допуска застрояване и извън границите на урбанизираните територии в общините, в които не е приет общ устройствен план до 31.12.2028г. По изложените съображения претендира за отмяната на обжалваното определение, както и за отмяна на решение №КЗЗ-12 от 30.07.2025 г. по т. 178 на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и връщане преписката за продължаване на процедурата по заявлението му.

Ответникът – Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието, не представя становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното:

Частната жалба е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд- Бургас е решение №КЗЗ-12 от 30.07.2025 г., т.178, на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието (Комисията). С него на основание чл. 40, ал. 1, т. 9 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) е спряна процедурата по промяна на предназначението на 1613 кв.м. земеделска земя за изграждането на обект: „Жилищно-курортно строителство и обслужващи функции“ в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Несебър.

С обжалваното определение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на В.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оспореното решение на Комисията законосъобразно е спряна процедурата на основание чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗОЗЗ, тъй като в хода на производството по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди е възникнал въпрос, свързан с изясняване на ограничения, предвидени в чл.17, ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) за наличие на влязъл в сила общ устройствен план, тъй като в случая се касае до промяна на предназначението на земеделска земя, която попада в обхвата на охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият касационен съдебен състав приема, че след като процесния ПИ с [идентификатор] попада в охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК и е установено, че за тази територия няма влязъл в сила общ устройствен план (ОУП), то правилно, в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 9 от ЗОЗЗ, Комисията е спряла производството.

В случая не се спори, че процесната земеделска земя попада в охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗУЧК. Няма спор, че по отношение на този имот е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – ПР и ПУП- ПЗ.

Според чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план. В случая за имота на частния жалбоподател има одобрен ПУП – ПР и ПУП-ПЗ, но не и влязъл в сила ОУП. Съобразно извършената от първоинстанционния съд справка, започналата процедура по одобряване на Общ устройствен план на Община Несебър не е приключила и в Министерство на околната среда и водите е постъпило уведомление по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО. Няма спор, че за община Несебър има одобрен със заповед №104/19.12.1997 г. и влязъл в сила териториален устройствен план (ТУП), съгласно който за ПИ с [идентификатор] е отредена устройствена зона „Ок“.

При тези факти с оглед изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК правилно е спряна процедурата на основание чл. 40, ал. 1, т. 9 ЗОЗЗ, според която Комисията с решение спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани с изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че действащия ТУП е еквивалентен на изисквания в чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК влязъл в сила общ устройствен план, както и че одобрения ПУП – ПРЗ на имота съответства на проекта за ОУП. Доводите в тази насока са неоснователни, защото изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗУЧК за промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона "Б" е това да е предвидено с влязъл в сила ОУП. Законовото изискване е за ОУП, не и за други планове, включително за действащ на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ териториален устройствен план, или на проект за общ устройствен план.

Неоснователно и в противоречие със закона е становището на жалбоподателя, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнeние на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 87 от 2025 г.), съгласно която до 31 декември 2028 г. в общините, в които не е приет общ устройствен план:

1. се допуска застрояване извън границите на урбанизираните територии въз основа на подробен устройствен план за поземлен имот или за група поземлени имоти, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон;

2. може да се създаде подробен устройствен план на населено място и землището му, в случаите когато плановете за регулация и режим на застрояване обхващат цялото населено място и изпълняват ролята на общ устройствен план на населеното място;

3. подробните устройствени планове могат да се разработват и само за един поземлен имот или за група поземлени имоти.

На първо място, както и жалбоподателят сам е отбелязал, съгласно правилото на чл.142, ал.2 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Актът на Комисията е постановен на 30.07.2025г., а цитираната норма на § 25 е влязла в сила след това- на 21.10.2025г. Отделно, това не е от никакво значение и не променя изложените по-горе изводи, доколкото в случая намират приложение императивните норми на ЗУЧК (чл.17, ал.1), които се явяват специални по отношение общите норми на ЗУТ.

С оглед на тези доводи и като напълно възприема мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, приложими на основание чл. 236 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,