Определение № 159 от 27.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 323/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Г. против разпореждане № 1049 от 31.01.2019 г. по в. ч. гр. д. № 13 725/2018г. на СГС, 1-22 с-в, с което е върната молба вх. № 3160/10.01.2019 г. за отмяна по реда на глава 24 ГПК на постановление за възлагане на недвижим имот от 11.06.2018 г. по изп.дело №2014410400450/14 на ЧСИ Н.М. №841, с р-н на действие СГС. Твърди се, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в ЧЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. За да върне молбата за отмяна вх. № 3160/10.01.2019 г.по реда на глава 24 ГПК, на постановление за възлагане на недвижим имот от 11.06.2018 г. по изп.дело №2014410400450/14 на ЧСИ Н.М. №841, с р-н на действие СГС, съдът е приел, че същата е недопустима, тъй като, съгласно задължителните указания по приложение на Глава 24 ГПК, в ТР №7/14 на ОСГТК на ВКС решенията, постановени по обжалване действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по този ред. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото в посоченото по-горе ТР, в мотивите към т.10, абз. 9, изрично е указано, че в изключителна компетентност на ВКС е произнасянето по въпроса, подлежи ли на отмяна атакуваният по този ред съдебен акт. Администриращият молбата съд, чрез който последната се подава, следи само за редовността й от формална страна/ срок и реквизити на същата/. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, с обжалваното разпореждане, СГС е излязъл извън вменената му от закона компетентност, поради което същото следва да се отмени и делото да се върне за администриране на молбата за отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд