Определение № 525 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 531/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т .2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Областна дирекция на МВР - Р. срещу определението на Русенския окръжен съд, № 781 от 24.08.2011г. по в.гр.д. № 590/2011г. с което е оставена без уважение молбата на Областна дирекция на МВР – Р. за допълване на решението, постановено по същото дело, в частта за разноските. Ответницата по частната жалба П. Т. Н. от [населено място] в представения писмен отговор моли жалбата да се остави без уважение. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, за което в чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвидено, че може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, поради което е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Областна дирекция на МВР – Р. за допълване на решението, постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Съдът е оставил молбата без уважение по съображения, че жалбите и на двете страни по спора не са уважени, поради което разноските остават така, както са направени. Определението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ съдържа специална регламентация относно разноските по производството, която дерогира общите разпоредби по ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът дължи разноските по производството ако искът бъде отхвърлен изцяло, при оттегляне на иска изцяло и при отказ от иска изцяло. Когато искът е уважен частично, както е в настоящия случай, ответникът заплаща разноските по производството и възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част на иска. С оглед специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ поисканите от частния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска, не се дължат. В този смисъл е и решение № 785 от 02.03.2011г. по гр.д. № 556/2010г. ІІІ г.о. на ВКС. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение