Определение № 3666 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. И. - А., подадена чрез адвокат В. Г., срещу въззивно решение № 276/30.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 171/2021 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 894/10.07.2020 г. по гр. д. № 1782/2020 г. на Районен съд - Перник, с което са отхвърлени предявените от касаторката против „Водоснабдяване и канализация“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с искане да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на К. В. И. - А., извършено със заповед № 5/27.01.2020 г., да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено“, както и да бъде осъдено „Водоснабдяване и канализация“ ООД да заплати на К. В. И. - А. обезщетение за оставане без работа в размер на 5580 лева за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 27.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следния въпрос: 1. Липсата на приета с надлежно подписан протокол бизнес програма и бизнес план от новоназначен временно изпълняващ длъжността управител на предприятие,предпоставка ли е за приложение на нормата на чл.328,ал.2 КТ ?.Сочи и основанието по чл.280,ал.2,предл.3 ГПК,с твърдения за тежки пороци изразяващи се в съществени процесуални нарушения – лишаване от възможността на касатора да участва в производството пред въззивната инстанция. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради неспазване на срока по чл. 283, във вр. с чл. 315, ал. 2 ГПК, а по същество за неоснователност на същата. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е просрочена. Съображенията за това са следните: Производството по гл. ХХV ГПК, каквото е настоящото, е особено исково производство и правилата, предвидени в него дерогират тези на общия исков процес. Моментът, от който започва да тече срокът за въззивно и касационно обжалване е уреден различно от общото правило. Идеята на чл. 315, ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение срока, определен в чл. 283 ГПК, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7, ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е приложимо, когато съдът в открито заседание по разглеждане на делото посочи на коя дата ще обяви решението си и го направи не по-късно от предварително определената дата. /В този смисъл е Тълкувателно решение № 12/11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай, въззивният съд в съдебно заседание на 27.07.2021 г. е посочил, че решението ще бъде обявено на 30.07.2021 г. Съгласно извършената служебна справка въззивното решение е обявено на посочената дата и срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 30.08.2021 г. /присъствен ден/. Касационната жалба е постъпила в деловодството на ВКС на 08.12.2022 г., като същата е подадена по куриер на 06.12.2022 г., т. е. далеч след изтичане на срока за обжалване на решението на 30.08.2021 г. Твърденията на жалбоподателката, че не е била редовно призована за проведените о. с. з., съответно на 08.06.2021 г. и на 27.07.2021 г. /последно заседание по делото/ са несъстоятелни. Видно от данните по делото след като е оттеглила пълномощията на адвокат В. К. и е поискала съобщенията до нея да се изпащат на домашния й адрес в [населено място], на 01.04.2021 г. К. В. И. - А. е била уведомена лично за насроченото по делото о. с. з. на 13.04.2021 г. В това о. с. з. жалбоподателката се е явила лично, заедно с упълномощената от нея за представителство пред въззивната инстанция адвокат В. К. Г. /пълномощно на л. 95 от в. гр. д. № 171/2021 г. на Окръжен съд - Перник/. Даден ход е по същество и делото е обявено за решаване. С определение № 362/05.05.2021 г., връчено лично на К. В. И. - А. на 12.05.2021 г., е бил отменен дадения ход по същество и делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. на 25.05.2021 г. В това заседание, както и в следващото на 08.06.2021 г., вместо жалбоподателката се е явил пълномощника й адвокат Г., поради което следва да се приеме, че жалбоподателката е била уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 ГПК и за проведените на 29.06.2021 г., а след това и на 27.07.2021 г. о. с. з., но не се е явила и не е изпратила представител. Съгласно правилото на чл. 56, ал. 2 ГПК – страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието, поради което съдът не е бил длъжен да изпраща на страната или на процесуалния й представител адвокат Г. нарочни призовки за тези заседания. Съобразно изложеното подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответника следва да се присъдят доказаните и претендирани разноски, в размер на 1440 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2023 г. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,