Определение № 936 от 26.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 05.03.2008 год. по в.гр.дело № 2335/2006 год., с което е оставено в сила решение от 04.11.2005 год. по гр.дело № 1522/2004 год. по описа на Софийския районен съд, 65-ти състав за допускане да се извърши съдебна делба между Е. Н. Г., Е. [ЕГН], с адрес[населено място], [улица] и Д. Д. Х., Е. [ЕГН], с адрес[населено място], П., на следния недвижим имот: апартамент № 1 в бл.№ 8, вх.А, ет.1, жилищен комплекс „Фондови жилища”, район „С.”, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 53.32 кв.м., заедно с прилежащото зимнично помещение № 1, с полезна площ 10.85 кв.м., заедно със 17.980% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя, при съседи за жилището: изток-двор, запад-двор, север-двор, юг-апартамент № 2 при два равни дялове. Недоволен от въззивното решение е касаторът Д. Д. Х., представляван от адвокат Ц. П. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в „противоречие със закона и практиката на Върховния касационен съд”/за прилагането на практика-съдебни решения е уведомен на 11.11.2009 год./ каквато не е депозирана. Ответникът по касация Е. Н. Г. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесния недвижим имот е придобит в съсобственост между страните по силата на договор за продажба от 09.11.1992 год., сключен съгласно чл.183 и сл.ЗЗД, при което вещно транслативният ефект е настъпил с постигане на съгласие между страните на основание чл.24 ЗЗД във формата, предвидена в чл.18 ЗС. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск на основание чл.34 ЗС намира, че касационната жалба е допустима и редовна. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния съд. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение