Определение № 3685 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3064/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Г. П., чрез упълномощения адв. Г. Аврамов, срещу Определение № 937 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело № 48 по описа за 2025 г. на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение № 271/13.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна като недопустима поради просрочие. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено. Развива съображения, че въпреки извършено редовно връчване на Решение № 271/13.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна на сина ѝ, Р. П. не се е намирала в [населено място] и е узнала за решението едва на 27.12.2024 г. – петък, след което са последвали два почивни дни, поради което 5 от 7-те дни за подаване на жалбата са почивни дни и нейното подаване с един ден просрочие следва да се приеме като извършено при наличието на особено обстоятелство. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Директор на ТД на НАП Варна не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Определение № 937 от 29.01.2025 г. по адм. дело № 48 по описа за 2025 г. на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК е оставена без разглеждане жалбата на Р. Г. П. срещу Решение № 271/13.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна като недопустима. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че жалбата е просрочена. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. Не се спори по делото, че Решение № 271/13.12.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна, видно от приложеното по делото известие за доставяне, е връчено на 23.12.2024 г., чрез препоръчана пощенска пратка, на Т. Т. - член на домакинството на Р. Г. П. – неин син. Връчването е извършено на адреса за кореспонденция на лицето в [населено място], [улица]. Жалбата срещу решението е постъпила в ТД на НАП Варна на 31.12.2024 г. – на следващия ден след изтичане на срока за обжалване по чл. 268, ал. 1 ДОПК, изрично указан и в решението. С Разпореждане № 272 от 09.01.2025 г. АС – Варна е указал на жалбоподателката, че следва да представи доказателства за срочността на жалбата си, а именно, че е подадена на 30.12.2024 г. В отговор, в молба от 20.01.2025 г. е посочено, че решението не е било връчено лично на жалбоподателката, а тя е узнала за него едва на 27.12.2024 г. и тъй като 24, 25 и 26 декември 2024 г. са официални празници, то с подаването на жалбата на 31.12.2024 г. е спазен 7-дневният преклузивен срок. След което с обжалваното Определение № 937/29.01.2025 г., като се е позовал на чл. 18а, ал. 8 АПК, вр. чл. 46, ал. 2 ГПК, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно като краен резултат. В конкретния случай приложима се явява разпоредбата на чл. 29, ал. 7 ДОПК, съгласно която съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. След като съобщението за процесното решение е редовно връчено, то срокът за обжалването му е започнал да тече на датата на връчването и е изтекъл на 30.12.2024 г., както правилно е приел първоинстанционният съд. Наличието на официални празници по време на този срок не е законово предвидено основание за удължаването му, освен ако същият не изтича по време на тях. Наличието на особени непредвидени обстоятелства е основание за евентуално възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 161 АПК, а не за удължаване на срока за обжалване, както се твърди от частния жалбоподател. С оглед на изложеното в обжалваното определение, правилно е прието, че жалбата е недопустима, поради просрочие, поради което като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,