Решение № 179 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. И. Б. против решение № 4264/08.11.2024 г. по адм. д. № 240/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. Оспорва изводите на съда, че претендираните от него вреди са хипотетични и заявява, че поради отменения отказ да бъде поставен холограмен стикер на дипломата му, той е бил препятстван да се яви на конкурси, обявени с решение на ВСС. В съдебно заседание се представлява от адвокат Б. Дойчинов, който поддържа касационната жалба и претендира заплащане на разноски по представен списък. Ответникът - МС на РБ, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Карталска и главен експерт Стоянов. Молят да се остави в сила обжалваното решение и претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Министерство на образованието и науката, редовно призовано, не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по исковата молба от Д. И. Б. от гр. Велинград срещу Министерски съвет на Република България и Министерство на образованието и науката с искане да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят сума в размер на 49 772 лева за имуществени вреди, от която по т. 1 от исковата молба 30 942 лева, по т. 2 общо 9558 лева и по т. 3 сума в размер на 9272 лева, ведно със законната лихва в размер на 11 620 лева за периода от 06.12.2020 г. до 15.03.2023 г. Претендират се и неимуществени вреди в размер на 8100 лева, ведно със законна лихва за същия период в размер на 1900 лева, или общо 10 000 лева. Основанието за претенциите за ответника Министерство на образованието и науката (МОН), произтичат от отменения с Решение № 139/17.03.2023 г., по адм. дело № 760/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като незаконосъобразен административен акт - отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-4046/18.07.2022 г. на Зам.-министъра на образованието и науката, както и от незаконосъобразното бездействие на МОН в продължение на повече от две години да изпълни законовото си задължение да предостави валидна диплома на ищеца. Същото основание – бездействие се твърди и по отношение на другия ответник – Министерски съвет на Република България, който не е предприел необходимите действия за отмяна на незаконосъобразни разпоредби от издадения от същия нормативен акт, а именно: чл. 4, ал. 5 и чл. 7 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи издавани от висшите училища. Съдът е отхвърлил предявените искове. Изложил е мотиви, че на обезщетяване подлежат единствено преките вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът се е позовал на трайната съдебна практика, че неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Съдът е приел, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от имуществен и неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразните действия на служителите при ответниците. А твърденията, изложени в исковата молба, почиват на предположения и евентуални бъдещи несигурни събития, които предполагат промяна в служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е разгледал възраженията на страните и е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Не са налице сочените касационни основания. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е завършил висшето си образование по специалност „Право“ в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“, като е приключил обучението си на 6.12.2020 г. На ищеца е издадена от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Право“ с професионална квалификация „юрист“, без на нея да е поставен холограмен стикер. Съгласно Удостоверение за правоспособност [номер], издадено от Министерството на правосъдието, ищецът е издържал изпита за юридическа правоспособност. От приложеното по делото Решение № 139/17.03.2023 г., постановено по адм. дело № 760/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, се установява, че ищецът е оспорил като незаконосъобразен административен акт – отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-4046/18.07.2022 г. на Зам.-министъра на образованието и науката, с който на същия е отказано издаването на холограмен стикер за дипломата му за висше образование по специалност „Право“. В това решение Административен съд – Пазарджик е прогласил нищожност на отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-4046/18.07.2022 г. на Зам.-министъра на образованието и науката поради некомпетентност на издателя и е изпратил делото като преписка на Министъра на образованието и науката, който в едномесечен срок от влизане в сила на решението да се произнесе по искането на ищеца за издаване на холограмен стикер за дипломата му за висше образование по специалност „Право“. С изменението на чл. 3, ал. 2 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (обн. ДВ, бр. 97 от 6 декември 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), е отпаднало изискването за холограмен стикер и е предвидено дипломата за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование да се издава на бланка с неутрален воден знак и друга защита от фалшифициране и да съдържа електронен номер на диплома, генериран автоматично от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“ от ЗВО. В резултат на изменението на Наредбата на ищеца е издадена диплома за висше образование с рег. [номер], с ел. [номер] и [номер]. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от Б. обстоятелства, на които се основават предявените искове и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Както правилно е посочил административният съд, отговорността се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При условие, че липсват каквито и да е доказателства за настъпването на вредите, правилно искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността Б. да участва в обявени от ВСС конкурси за магистрати, е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. За да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. По делото не са представени доказателства, които да установяват подаване на документи за участие в някой от посочените конкурси за магистрати, обявени от ВСС, нито доказателства, че ищецът не е бил допуснат до тези конкурси поради липсата на холограмен стикер на дипломата му. Отделен въпрос е и възможността за сигурно класиране в тези конкурси, което да гарантира твърдяната професионална реализация на ищеца. Както е приел и съдът, това са предположения и възможности, които са хипотетични и не са довели до реално намаляване на имуществото на ищеца. Предвид изложеното, решението следва да бъде оставено в сила. На ответника - МС на РБ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.70 евро /равностойността на 150 лв./ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение