Решение № 2813 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. А., роден в Ивицата Газа, против Решение № 15557 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3814 по описа на Административния съд София-град за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и сл. АПК, административният съд е отхвърлена жалбата на Ю. А. срещу Решение № 2004 от 27.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, обосновавайки наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът – Председателят на ДАБ с адрес в София, бул. •••, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и отправя искане, обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните: Производството по адм. дело № 3814/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на Ю. А., роден на [дата]. в Ивицата Газа, срещу Решение № 2004/27.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което на А. е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че след нелегалното му влизане на територията на Република България през декември 2024 г. от Турция, където А. пребивавал повече от 3 години, след напускането на Ивицата Газа, лицето подало до Председателя на ДАБ молба за предоставяне на международна закрила, вх. № ПМЗ-В-1043/19.12.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) на ДАБ в [жк], София, вх. № УП 7364/19.12.2024 по описа на ДАБ – л. 57 от първоинстанционното дело. Регистриран е (Регистрационен лист на л. 55 и л. 56, пак там) като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в Палестинска окупирана територия Газа, с етническа принадлежност [заличен текст], образование – висше, по професия е фотограф, неженен, изповядва [заличен текст] религия (направление: [заличен текст]. Данните му са установени въз основа на национален паспорт № •••••••••, издаден от Палестинската автономия – копие на л. 37, пак там. Въз основа на молбата за закрила на лицето, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. Административният орган, чрез началник-отдел в РПЦ на ДАБ в София, [жк], на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ изискал становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (писмо, изх. рег. № УП 7364/23.12.2024 г. – л. 41, пак там) по молбата на А.. В отговор, директорът на специализирана дирекция „М“ – ДАНС уведомил (писмо, изх. рег. № М-2088 от 06.02.2025 г. – л. 29, пак там), че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на А. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. Установено е, че с търсещия закрила е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. № УП 7364/21.01.2025 г. – л. 30-35 от първоинстанционното дело. На 27.02.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 2004, връчено на чуждия гражданин на 28.03.2025 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Възприел е преценката на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на А.. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е обосновал, че бежанската история на лицето не съдържа обстоятелства, въз основа на които може да се формира извод за наличие на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Относно наличието на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съдът е споделил становището на административния орган, основано на изготвената в хода на административното производство Справка относно Агенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ивицата Газа към 13.01.2025 г., вх. № МД-02-18/13.01.2025 г. (от л. 23 до л. 28 от първоинстанционното дело). Приел е, че на територията на Ивицата Газа, към датата на издаване на оспорения акт, е налице вътрешен въоръжен конфликт, придружен от безогледно насилие. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган, че Турция отговаря на легалната дефиниция за „трета сигурна държава“, дадена в пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Посочил е, че търсещият закрила е пребивавал необезпокоявано в Турция повече от 3 години, работил е там и сам е взел решение да напусне тази страна по икономически причини, в търсене на по-добър живот в държава от Европа. Приел е, че е налице изискващата се „смислена“ връзка между кандидата за международна закрила и третата страна, въз основа на която връщането му в тази страна ще бъде основателно. Формирал е решаващия извод за неоснователност на подадената пред него жалба от кандидата за статут и за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, преценява съдебното решение, предмет на контрол, като валидно и допустимо, но като неправилно в частта, в която жалбата на А. против Решение № 2004/27.02.2025 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която административният орган е отказал на лицето предоставяне на хуманитарен статут, е приета за неоснователна. В тази част съдебният акт е постановен при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. От редакцията на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ и ал. 4 от същата норма следва, че обстоятелството, че чужденецът идва от „трета сигурна държава“, при условие, че ще бъде приет в нея, може да е несамостоятелно основание за отхвърляне на искането за международна закрила, а може и да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата за международна закрила, като явно неоснователна. Посоченото обстоятелство е несамостоятелно основание тогава, когато наред с него, за кандидата-чужденец не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 и 9 и по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ. Това следва от съдържанието на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ. Идването на чужденеца от „трета сигурна държава“ може да е самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, като явно неоснователна, тогава, когато е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е., когато са налице едновременно следните предпоставки: 1. Чужденецът идва от трета сигурна държава; 2. Установена е връзка между чужденеца и тази трета държава, обосноваваща връщането му там. 3. Държавата може да се определи като сигурна за конкретния чужденец. 4. Молбата на чужденеца за международна закрила не е разгледана по същество и 5. На чужденеца е предоставен документ на езика на третата държава, с който се информират съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. От развитите от Председателя на ДАБ мотиви в оспореното решение, следва, че, според административния орган, към датата на издаване на оспорения акт, Ивицата Газа се намира в състояние на вътрешен въоръжен конфликт и че обстановката по сигурността там е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на този конфликт. Органът е счел, че независимо от това, конкретната бежанска история следва да бъде разгледана през призмата на необезспокояваното пребиваване на кандидата на територията на Турция. Посочените съображения на компетентния административен орган изключват приложението на чл. 13, ал. 1, т. 14 ЗУБ, т.е. идването на търсещия закрила от трета сигурна страна, като несамостоятелно основание за отказ да бъде предоставена международна закрила. Идването на кандидата от трета сигурна страна е преценено от Председателя на ДАБ като самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила, поради което органът е следвало да развие съображения за изпълнение на условията по т. 1 и по т. 2 от ал. 4 на чл. 13 ЗУБ. В спорния акт не е формирана преценка доколко тези кумулативно изискуеми по ЗУБ предпоставки са изпълнени. Напротив, в административната преписка не се съдържа издаден документ от ДАБ, така както изисква чл. 13, ал. 4, т. 2 ЗУБ. Процедирайки по този начин, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Като е приел безкритично съображенията на административния орган за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и е формирал извод за законосъобразност на решението на Председателя на ДАБ в тази му част, първоинстанционният съд, постановявайки съдебния акт в тази част, е допуснал нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Това налага отмяната на съдебното решение в посочената част и постановяване на друго, с което оспореното Решение № 2004/27.02.2025 г. на Председателя на ДАБ се отмени в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Ю. А. и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне в посочената част. При новото разглеждане, административният орган следва да съобрази и информацията за актуалното положение в Ивицата Газа. В останалата част, съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Както обосновано е приел Административният съд София-град, бежанската история на чужденеца не позволява да се формира извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази връзка мотиви на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия