Решение № 631 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2008 г.

Решение № 631 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоил Йорданов Арменков и Томчо Йорданов Арменков от гр. Пловдив, чрез пълномощника им адв. Ботева, против решение № 250 от 17.06.2008 г., постановено по адм. д. № 688/2006 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, административно отделение-V състав, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 538 от 22.11.2005 г., на ОСЗГ гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че с жалбата е оспорен точно посочен административен акт, като позоваването от съда на съдебно решение, постановено в друго производство с предмет друг административен акт, е довело до погрешни изводи от фактическа страна и неправилно приложение на закона. Съдът не е взел предвид, че е определен нисък коефициент за редукция, съответно че обезщетението със земя е определено в съвсем минимален размер - на стойност 685 лв., при положение че са признати права върху 16.314 дка земя. Иска се отмяна на постановеното решение. Ответникът - ОСЗГ гр. Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, ако се възприеме становището, че оспореният акт не е съобразен с решението на ВАС. Ако се приеме, че тъй като процесното решение на ОСЗГ е изменено с последващи решения, от които възникват правните последици, то жалбата е без предмет, следва съдебното решение да се счете за недопустимо. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори против решение № 538 от 22.11.2005 г., на ОСЗГ гр. Пловдив, с което на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е определено на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Тома Арменков, обезщетение със земя на стойност 685 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - ПКБ на стойност 13 020 лв. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че на жалбоподателите с влязло в сила решение на ОСЗГ гр. Пловдив е признато право на собственост върху имот от 13, 115 дка, като е отказано реалното му възстановяване, тъй като попада в урбанизирани граници и е застроен, поради което е признато право на обезщетение. С решение № 25340 от 23.04.2003 г. на ОСЗГ е определено правото на обезщетение върху посочените земеделски земи от 13.115 дка, като за имот от четвърта категория, на стойност 13 705 лв. Посоченото решение е обжалвано и с решение № 10087 от 17.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2005 г. размерът на определеното обезщетение е изменен, като е увеличен на 18 033 лв., като за имот от трета категория. Междувременно ОСЗГ се е произнесла с процесното решение № 538/2005 г., като е определила правото на обезщетение, на основание решение № 1/11.11.2005 г. на ОСЗГ по чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ и прилагайки определения с него коефициент за редукция от 0.05, като е определила обезщетение със земя на стойност 685 лв. и за разликата до размера на дължимото обезщетение - ПКБ на стойност 13 020 лв, който размер е съобразен с невлязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателите са получили депозитарна разписка за 13 020 лева. Също така същите са включени в проекта за обезщетяване със земя на стойност 685 лв. След представяне в ОСЗГ на решението на ВАС, същата се е произнесла в негово изпълнение, като е издала решение № 2534С от 4.10.2006 г., с което са изменени решение № 25340 от 23.04.2003 г. и процесното решение № 538 от 22.11.2005 г., като са допълнени с признато право на обезщетение за още 4 328 ПКБ за допълнително признатата стойност от 4328 лв. по решението на ВАС. С решение № 2534Б от 4.10.2006 г. обезщетението е определено да бъде с ПКБ, тъй като вече е приложен коефициент за редукция. Посочените решения са съобщени на жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. Ботева, като същите не са обжалвани и са влезли в сила. В този смисъл са и констатациите на назначената тройна съдебно-техническа експертиза, които също са обсъдени от съда, редом с останалите доказателства. При тези данни, съдът проследявайки подробно и изключително задълбочено нормативната уредба на процедурата за обезщетяване, в случаите когато земеделските земи не могат да бъдат реално възстановени, поради застрояването им, е приел, че с оспореното решение, правилно е приложен определения коефициент за редукция. Изяснил е същността на самия коефициент, както и е обсъдил и конкретното решение на Общинския съвет Пловдив, с което е определен приложения в случая коефициент от 0.05. Съдът е посочил, че изчислено аритметично, приложението на коефициента е правилно, като обезщетението със земя е определено на 685 лв. Що се касае до обезщетението за разликата до пълния дължим размер, съдът е взел предвид и последващите решения на ОСЗГ, с които стойността в ПКБ е увеличена до размера, определен с решението на ВАС, поради което е приел, че оспореното решение е законосъобразно. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда. От данните по делото се налага обратният извод. Съдът е събрал всички релевантни за спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка правилно съдът е обсъдил и настъпилите, след издаване на процесното решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ факти, а именно произнасянето на ОСЗГ с решения № 2534С и 2534Б от 4.10.2006 г., с които е изменено и процесното решение. Правилно същото е преценявано, с оглед изменението му, тъй като именно с изменението на практика са удовлетворени претенциите на жалбоподателите за увеличаване на размера на дължимото обезщетение и съобразяването му с решението, постановено от ВАС. Последните две решения на ОСЗГ не са обжалвани, а и са изцяло в полза на жалбоподателите и са влезли в сила. Неоснователно е и възражението, че съдът не е следвало да съобразява решението на ВАС, с което е определена стойността на дължимото обещетение в размер на 18 033 лв. Независимо, че същото е постановено в отделно производство, решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е част от цялото обезщетително производство, чиито отделни етапи са разяснени в оспореното съдебно решение и същото предхожда и е основание за издаване на процесното решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Поради което то се намира в пряка връзка с него и е основание за неговата законосъобразност и не може да бъде игнорирано от решаващия съд. В случая първоинстанционният съд, правилно е съобразил размера на дължимото обезщетение, определен с влязлото в сила съдебно решение и именно с оглед посочения размер е преценявал правилността на оспорения акт, ведно с последващото му изменение. Възраженията в касационната жалба относно начина на определяне на коефициента на редукция, не могат да бъдат обсъждани. Решенията по чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, за определяне на коефициентите за редукция, взети на основание предходни решения на общинските съвети не подлежат на обжалване, още по-малко могат да бъдат обсъждани в производството по жалба против решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. В случая безспорно е установен недостиг на земя от общинския фонд за обезщетяване на всички правоимащи, поради което се е стигнало до определяне на коефициент на редукция за общината. Същият правилно е определен като съотношение между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение. Вярно е, че по отношение жалбоподателите коефициента за редукция е приложен към стойността на дължимото обезщетение, определен съгласно още невлязлото в сила процесно решение на ОСЗГ, но с постановеното допълнително решение за изменението му, с което е определен допълнителен размер на обезщетението, порокът е саниран. Отново следва да се посочи, че решения № 2534С и 2534Б от 4.10.2006 г., на ОСЗГ, с които е изменено процесното решение са влезли в сила. Що се касае до възраженията, че размерът на дължимите обезщетения е много нисък, а се касае до земя в строителните граници на гр. Пловдив, то същите са относими не към настоящото производство, а към това относно обжалването на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което обаче вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Не са налице сочените процесуални нарушения, които не са и конкретизирани. По изложените съображения, постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,