Определение № 39 от 14.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1125/2018 г.

Производството е образувано по служебно искане за превод на парична гаранция с вх. № 14 от 02.01.2019г. на ЧСИ Р. А., рег. № 848 с район на действие СГС по изп.д. № 20178480401752 за превеждане на сумата 60 167,50 лева, постъпила по специалната сметка на ВКС като обезпечение. В искането е посочено, че изпълнителното дело е образувано по молба на „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ“ ЕООД с представен изпълнителен лист, издаден по т.д. № 3255/2017г. на САС, ТО, 6 състав срещу длъжника „ПАУЕРСКРИЙН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сумата 60 167,50 лева – главница, ведно със законна лихва от 16.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането, адвокатско възнаграждение 1 500 лева, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 90 лева и 5 057,27 лева. Постъпила е молба от „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ“ ЕООД, с която е направено искане внесената гаранция да бъде преведена по сметка ЧСИ. С определение № 757 от 27.12.2018г. по настоящото т.д. № 1125/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 2384 от 20.11.2017г. по в.т.д. № 3255/2017г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 701 от 11.04.2017г. по т.д. № 6589/2015г. на СГС, ТО, VІ-12 състав, касаторът е осъден да заплати на „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ” ЕООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 60 167,50 лева, като платена на отпаднало основание поради развалянето на договор за продажба от 08.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 317 лева – разноски в първоинстанционното производство и 4 204 лева – разноски във въззивното производство. С определение № 3 от 18.05.2018г. по настоящото т.д. № 1125/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на обжалваното въззивно решение при внесено обезпечение в размер на 60 167,50 лева. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата за превеждане на внесеното обезпечение по сметка на ЧСИ Р. А. по посоченото изпълнително дело е основателна. Съгласно постъпилото искане от ЧСИ Р. А., изп.д. № 20178480401752 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 3255/2017г. на Софийски апелативен съд въз основа на решение № решение № 2384 от 20.11.2017г. Внесената от „ПАУЕРСКРИЙН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гаранция по чл.282 ал.2 от ГПК обезпечава изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане за посочената сума. Поради това внесената сума по обезпечението в размер на 60 167,50 лева следва да бъде преведена на ЧСИ Р. А. по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на „ПАУЕРСКРИЙН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по влязлото в сила решение № 2384 от 20.11.2017г. по в.т.д. № 3255/2017г. на Софийски апелативен съд. На настоящия състав е служебно известно, че е подадена от „ПАУЕРСКРИЙН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 2384 от 20.11.2017г. по в.т.д. № 3255/2017г. на Софийски апелативен съд и във връзка с нея е направено искане по чл.309 ГПК за продължаване на допуснатото по реда на чл.282, ал.2 ГПК спиране на изпълнението на решението. Тази молба имплицитно съдържа и искане гаранцията, внесена по настоящото дело, да бъде използвана като гаранция във връзка с направеното искане по чл.309 ГПК. Настоящият състав намира, че посочените обстоятелства не са основание за постановяване на отказ да бъде преведена на ЧСИ А. внесената по настоящото дело гаранция. Съгласно т.2 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК, се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявила иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/. Предпоставките за връщане на гаранцията на залогодателя са уредени в разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК и в случая те не са налице. Искането на „ПАУЕРСКРИЙН - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да ползва внесената по настоящото дело гаранция, която все още се намира по сметката на ВКС, като гаранция в производството по чл.309 вр. чл.303 ГПК, е равнозначно на искане за освобождаване на гаранцията и разпореждане с нея чрез учредяване на нов залог на основание чл.309 ГПК с оглед направеното искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Това искане е индиция, че влязлото в сила решение не е изпълнено. Поради това, при липса на предпоставките на чл.282, ал.5 ГПК и липса на изпълнение по влязлото в сила решение, не е налице основание за връщане на гаранцията на залогодателя, респ. той не разполага с правото да се разпорежда с нея, ползвайки я като гаранция в друго производство чрез учредяване на нов залог. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение