Определение № 50214 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3918/03.05.2022 г. на Р. И. Т., [населено място], срещу определение № 6/14.01.2022 г. по гр. д. № 4491/2021 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от Р. Т. молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение № 2885/19.04.2019 г. по гр. д. № 5441/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-31-183020/31.07.2017 г. по гр.д. № 52053/2012 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от М. К. В. и Р. Р. В. /конституирани като ищци на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Р. И. В./ против Р. И. Т. иск с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, за осъждане на ответницата да премахне насаждения, намиращи се в собствения й имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], на разстояние от 0,45 до 1,75 м. до общата граница с поземлен имот с идентификатор № ***, собственост на ответниците, индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят излага твърдения, че в случая ВКС е смесил законовите предпоставки, касаещи допустимостта, с доводи, които се отнасят до съществото на съдебния спор. В тази връзка сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, препращаща към нормите на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Неправилен е доводът на съда, че представеното с молбата писмено становище представлява декларация, но не и писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение e прието, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като посоченото от молителката новоузнато обстоятелство - действителното разстояние между четири от дърветата, предмет на осъдителното решение по чл. 109 ГПК, и общата имотна граница между имотите на ищеца и ответницата и доказващият това обстоятелство документ - писмено становище /експертна оценка/ на специалист, изготвено по възлагане на молителката, не може да се подведе под основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо подадената от Р. Т. молба за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Аргументите за това са следните: В молбата за отмяна се навежда основаниe по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Молителят твърди, че съгласно приложена към молбата експертна оценка, изготвена след извършено замерване в собствения му имот, част от дърветата, за които съдът е постановил премахване, се намират на разстояние по-голямо от три метра от общата имотна граница между имотите на страните. Твърди, че в случая е налице новооткрито обстоятелство, което се установява от представената експертна оценка, представляваща ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Ето защо в случая е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. Съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови писмени доказателства са новооткрити такива, които обективно са съществували по време на висящността на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но с които страната по обективни причини не е могла да се снабди и да представи своевременно, за да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. В този смисъл е константната практика на ВКС /определение № 62/22.02.2021 г. по ч. гр. д. № 39/2021 г. на ВКС, IV-то г. о. и др./. Представеното с молбата за отмяна експертно заключение не е новооткрито писмено доказателство. Заключението на вещо лице придобива качеството на доказателство по смисъла на чл. 202 ГПК, вр. чл. 195, ал. 1 ГПК само след положителна преценка на съда, че за изясняването на определени въпроси по делото са необходими специални знания, като без такава преценка и вън от процеса подобно заключение изобщо няма значението на доказателство /в този смисъл - определение № 36/25.02.2022 г. по ч. гр. д. № 195/2022 г. на ВКС, І г.о./. Експертното заключение, с което молителката се стреми да установи като новооткрито обстоятелството за действителното разстояние между четири от дърветата, предмет на осъдителното решение по чл. 109 ГПК, и общата имотна граница между имотите на ищеца и ответницата, не може да се подведе под основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилен е изводът в обжалваното определение, че молбата за отмяна не съдържа твърдения за наличието на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Доколкото молбата не може да се подведе под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то следва да се приеме, че същата е недопустима. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.