Решение № 10903 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2015 г.

Решение № 10903 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от А. К. М. с адрес: с. Марково, обл. Пловдив, ул. "Кубрат" № 14, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2660 от 05.12.2014 г. на административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1887/2014 г., с което е отхвърлено оспорването срещу ревизионен акт /РА/ № 161305413/14.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА за поправка № 1409292/17.03.2014 г., потвърдени с решение № 517/30.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че събраните доказателства не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в ДОПК. Твърди, че неправилно е определено началното салдо на паричния поток за 2007 г., тъй като органите по приходите незаконосъобразно са определили стойността му на базата на Протокол № 903373/16.03.2009 г. относно проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи друг правен субект. Намира, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е кредитирал свидетелските показания на съпруга на жалбоподателката, който е декларирал, че през м. декември 2006 г. й е предоставил финансови средства в размер на 18 000 лв., които незаконосъобразно са изключени при формирането на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2007 г. В подкрепа на тезите си касаторът излага подробни аргументи в жалбата и писмени бележки, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него, постановяване на друг, по съществото на спора, с който обжалваният РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на ревизионен акт № 161305413/14.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА за поправка № 1409292/17.03.2014 г., потвърдени с решение № 517/30.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А. К. М. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и лихви към него, както и допълнително са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно със съответните лихви, възлизащи общо на сумата от 6 963.57 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Този извод е формиран след съставяне на парични потоци на приходите и разходите на ревизираното лице за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., въз основа на които е установен недостиг на разходваните средства като следва: за 2007 г. - 11 539.25 лв., за 2010 г. - 4 431,98 лв. За 2007 г., 2008 г. и 2011 г. ревизията е установила положителна касова наличност, поради което с РА не са установени задължения за тези периоди. Определена е годишна данъчна основа за 2009 г. и 2010 г. като към основата са прибавени и доходите от трудови правоотношения и върху така изчислената годишна данъчна основа са определени следващите се задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. След коригиране на стойностите на окончателния размер на осигурителния доход и при съобразяване на относимата нормативна уредба, ревизията е установила, че А. К. М. дължи осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване в качеството й на самоосигуряващо лице, вследствие на което и на основание чл. 124а ДОПК с РА допълнително са начислени задължения за ЗОВ и лихви върху тях. След анализ на релевантните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че събраните от органите по приходите доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, доколкото е установена отрицателна стойност на крайните салда на паричните потоци на жалбоподателката за 2009 г. и 2010 г. Намерил е за обоснован извода на органите по приходите, че началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2007 г. е в размер на 15 835 лева, която сума е установена от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), касаеща имущественото състояние на А. К. М. за предходни отчетни години, за която е съставен Протокол № 903373/16.03.2009 г. ведно с приложение към него. Счел е, че законосъобразно при определяне на началното салдо на жалбоподателката не са включени сочените от нея финансови средства в размер на 18 000 лв., които твърди, че са дарени от съпруга й И. Г. М. Този извод е изведен след съвкупен анализ на представените писмени доказателства, които според решаващия състав не установяват получаването на такова дарение. Това заключение според съда не се опровергава и от свидетелските показания на М., които не са кредитирани на основание чл. 172 от ГПК. Идентичен извод е направен и досежно разходите за задгранични пътувания, които според решаващият състав законосъобразно са определени от ревизиращия екип, а твърденията на ревизираното лице, че такива не са извършвани съдът приел за недоказани. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването срещу РА и в частта, с която са установени задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди, като е развил подробни съображения за приложението на чл. 124а от ДОПК. Приел е, че тези задължения са законосъобразно определени, тъй като разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила тя е приложима както спрямо висящите към този момент производства, така и към тези, образувани след 15.02.2011 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест между страните, първоинстанционният съд е формирал обоснования извод за установеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, като доказателствената тежест за това насрещно пълно доказване лежи върху оспорващия. В случая всички касационни доводи са свързани с установеното от органите по приходите начално салдо на касатора към 01.01.2007 г., което е определено въз основа на извършена ПУФО. Несподелими са доводите за допуснати процесуални нарушения при преценката на събраните доказателства и конкретно протокол № 903373/16.03.2009 г. с приложение към него относно извършена проверка за установяване на източниците за увеличение на целевите средства през 2006 г. и 2007 г. на "Лион Трейдинг" ООД. Действително проверката касае друго юридическо лице, в което дялово участие има ревизираното лице. За целите на тази проверка от органите по приходите е извършена съпоставка на получените доходи на физическите лица, които са предоставили парични средства на дружеството за периода 2001 - 2007 г., и възможността за предоставяне на тези средства. В тази връзка от тези лица, сред които е и касаторката, са изискани документи, доказващи източника на предоставените парични средства, както и източниците и размера на дохода, на основата на които са установени парични потоци на приходи и разходи за периода 2002 г. до 2007 г., като за 2007 г. е установено салдо в размер на 15 835.00 лв., което законосъобразно е ползвано при определянето на началното салдо за 2007 г. в ревизионното производство завършило с издаването на процесния РА. Установяването на друг положителен размер на този компонент е в тежест на ревизираното лице и след като то не е ангажирало доказателства в тази насока, то обосновано първоинстанционният съд е възприел фактическата констатация на приходните органи. Събраните гласни доказателства за получени като дарени финансови средства от И. Г. М. /съпруг на жалбоподателката/ аргументирано и правилно не са кредитирани от съда след отчитане на тяхната предубеденост в съответствие с чл. 172 ГПК, вр. § 2 ДР ДОПК. Правилен е изведеният от съда извод, че касаторът, върху който лежи доказателствената тежест за това, не е установил нито релевантните факти на предаването на дарените суми, нито че дарителят е разполагал с тях. Ето защо като е приел, че РА е законосъобразен в посочения размер на установените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., ведно със съответните лихви за забава, първоинстанционният съд е постановил решение, което в тази част не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. В противоречие с материалния закон, обаче е изводът на административния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а от ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.". Ето защо обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което РА, в частта, в която са установени задължения за вноски ДОО, ДЗПО - УПФ и вноски ЗО за 2007 г. -2011 г. и съответните лихви, следва да се отмени като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от жалбата, а разноските присъдени от първоинстанционния съд на ответника следва да се редуцират съобразно отхвърлената част от жалбата. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение