Определение № 60288 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 605/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. А. Г., пълномощник на В. К. Л., срещу определение №11955 от 08.10.2020г. по в.гр.д.№3472/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което В. К. Л., е осъден на основание чл.77 от ГПК да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса за разглеждане на жалбата му по в.гр.д.№3472/2019г. на Софийски апелативен съд в размер на 4000 лева. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.77 от ГПК. Счита,че по този ред не може да се присъжда държавна такса, тъй като разпоредбата визира единствено разноски. Също така поддържа,че неправилно държавната такса е възложена в тежест на ищеца, въпреки че исковете му са уважени, като счита, че в този случай разноските следва да бъдат понесени от ответника съразмерно с уважената част от исковете. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.2 вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно последователната практика на ВКС - Определение № 104 от 09.02.2015г. по ч. т. д. №112/2015г. на ВКС, I т. о., решение № 67 от 03.04.2014г. по гр. д. № 2944/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., когато страната остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 от ГПК, не само има право, но е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което във времево отношение може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок; че с оглед предмета на произнасяне, видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е определение; че отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл.77 от ГПК, вкл. и след приключване на делото. Когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл.77 от ГПК от ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по см. чл.78, ал.1 от ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника. Ищецът не може да се позовава на собственото си неизпълнение на задължението за внасяне на таксата и от това да черпи права срещу ответника. Даденото разрешение на допуснатите въпроси следва да бъде еднакво, независимо дали актът по чл.77 от ГПК е постановен по време на висящността на процеса или след приключване на делото, когато ищецът не може да направи искане по чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с осъждането си за държавната такса. Обжалваното определение на САС е изцяло съобразено с дадените в практиката на ВКС разрешения. Въззивният жалбоподател В. К. Л. е обжалвал решението от 14.05.2019г. по гр.д.№8290/2018г. на СГС в частта, с която предявените от него срещу ЗК „Лев инс“ АД обективно съединени искове са отхвърлени за разликата над 100 000 лева до 300 000 лева, съответно дължимата държавна такса е в размер на 4 000 лева. Жалбоподателят Л. не е освободен от заплащане на държавна такса, но същата не е била внесена при подаване на въззивната жалба. С решение от 27.07.2020г. по в.гр.д.№3472/2019г. Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, след отмяна на решението на СГС, е уважил всеки от предявените искове до размер от 100 000 лева, но не се е произнесъл относно дължимата държавна такса. С оглед на това правилно съдът служебно е постановил принудителното събиране на държавната такса по реда на чл.77 от ГПК с определението от 08.10.2020г. С оглед изложеното, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд