Определение № 11615 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по частни жалби, подадени съответно от Е. Х. Ц., В. К. П., В. З. В., Л. П. Б., М. Т. Д. и от Б. Н. С., последният конституиран по реда на чл. 227 ГПК на място на починалата жалбоподателка М. А. С. /л. 281, 303/, всички представлявани от адв. Е. Пенчева, срещу определение № 732 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 6146/2023 г. на Административен съд – София-град, в частите с които жалбите им срещу заповед № РА50-182/22.02.2022 г. (неправилно посочена в обжалваното определение като 2023 г.) на главния архитект на Столична община са оставени без разглеждане и е прекратено производството по делото. В частните жалби се излагат доводи за неспазване на процедурата по уведомяване на заинтересуваните лица по реда на чл. 124б, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съответно за подаване на жалбите в срок, както и за наличие на правен интерес у жалбоподателите за оспорване на заповедта на главния архитект на Столична община. По тези съображения се твърди неправилност на обжалваното определение като се иска неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество. Ответникът главен архитект на Столична община, в постъпило писмено становище, излага съображения за неоснователност на частните жалби и за недопустимост на подадените пред първоинстанционния съд жалби. Останалите ответници не изразяват становище по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, административният съд е оставил без разглеждане като просрочени жалбите на настоящите частни жалбоподатели срещу заповед № РА50-182/22.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатори 68134.704.96 и 68134.704.97, УПИ IХ- „за озеленяване“, кв. 145, [местност] и м. „[местност]“, район „Слатина“ и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процедурата по чл. 124б, ал. 2 ЗУТ за обявяване на заповедта на главния архитект на Столична община, с която е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ в посочения обхват, е спазена и по този начин подадените повече от година след издаване на заповедта жалби срещу административния акт са просрочени и недопустими за разглеждане по същество. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, но предвид следните мотиви: Оспорената пред административния съд заповед на главния архитект на Столична община е издадена по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Съгласно ал. 7, чл. 135 тези заповеди се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2, според който, разгласяването на акта се извършва с обявление, поставено на определените за това места в сградата на общината, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на общината. След изтичане на срока за обявяване и от датата на сваляне на съобщението от определените за това места започва да тече срокът за обжалване по чл. 215 ЗУТ. В настоящия случай задължението на административния орган да обяви акта по чл. 135 ЗУТ по кумулативно изброените в нормата на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ начини не може да бъде прието за изпълнено, но това не променя крайния извод на съда за недопустимост на оспорването, тъй като жалбите са подадени от лица без правен интерес и са недопустими за разглеждане по същество на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. с чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. От данните по делото безспорно се установява, че частните жалбоподатели се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в бл. [номер], [жк], попадащ в ПИ 68134.704.570, които е съседен на УПИ IX-„за озеленяване“ – предмет на плана и имотите им са извън обхвата на разрешената разработка за изменение на ПУП. Това обстоятелство не е спорно между страните. При тези безспорни данни следва да се посочи, че правният интерес за оспорване на заповед за разрешаване изработването на проект на изменение на ПУП по чл. 135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение със заповедта – чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Именно поради това, заинтересувани от оспорването на заповедта са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация, включително приложената към мотивираното предложение комбинирана скица, се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ касае единствено собствените на заявителите имоти – ПИ с идентификатори 68134.704.96 и 68134.704.97, попадащи в УПИ IX-„за озеленяване“. Следователно жалбоподателите не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на главния архитект на Столична община, тъй като разрешеното с нея изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ не спира прилагането на действащия устройствен план по отношение на техните имоти, които са извън обхвата на изменението. Промяната на предназначението по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е ирелевантно в случая, тъй като не се оспорва заповед за одобряване проект за изменение на ПУП, която е финализиращият процедурата акт и която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Заповедта в частта за ПЗ не рефлектира негативно в правната сфера на оспорващите, тъй като конкретните показатели на застрояване в УПИ IX ще бъдат предмет на бъдещо одобряване с крайния административен акт, завършващ процедурата по изработване и одобряване изменението на ПУП на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ. Процедурата по чл. 135 ЗУТ е предварителна процедура, поради което законосъобразността на издаденото решение по чл. 135 ЗУТ е обвързана единствено с преценката дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица – мотивирано предложение за изменението, и съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място. Конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на които евентуално ще бъде одобрено изменението се явяват ирелевантни в настоящето производство, а кръгът на имащите правен интерес от обжалването на заповеди по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ страни не е идентичен с кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ. По тези съображения решаващият правен извод на административния съд за недопустимост на оспорването се явява правилен. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частните жалби – без уважение като неоснователни. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,