Определение № 464 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 62/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 пр. второ вр. с пр. първо и ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. Д. – като съдружник и управител на „Автостъкла„ ЕООД, против определение № 2914/11.11.2024 г. по ч.т.д.№ 1941/2024 г. на състав на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената от същата страна частна касационна жалба срещу определение № 2021/18.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1823/2023г. на Софийски апелативен съд. С определение № 2021/17.08.2023г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 1640/16.05.2023г. по ч.т.д. № 182/2023г. на Софийски градски съд, с което е върната подадена от името на „Автостъкла„ ООД частна жалба, поради неотстранени нередовности на същата. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение в решаващия извод на състава на ВКС, за недопустимост на касационното обжалване. Позовава се на изрично вписано в определението на въззивния съд указание за касационна обжалваемост на акта му. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и безспорно преграждащия характер на определение № 1640/16.05.2023г. по ч.т.д.№ 182/2023г. на Софийски градски съд. С тези съображения намира неприложими и задължителните указания в т. 3 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по същата, настоящият състав съобрази следното: Подадена е молба за издаване на изпълнителен лист от „Петрич Кобра„ ЕООД, въз основа арбитражно решение, постановено срещу ответник „Автостъкла„ ООД, по която е образувано гр.д.№ 182/2023 г. на СГС и постановено разпореждане № 652/ 30.01.2023 г. за издаване на изпълнителен лист. Разпореждането е атакувано с частна жалба вх. № 131501/13.02.2023г., подадена от името на „Автостъкла„ООД, чрез В. Д., в качеството на съдружник и управител на дружеството. С определение № 1640/16.05.2023 г. по гр.д.№ 182/2023 г. на СГС частната жалба е върната, поради неотстранени нередовности в същата, касаещи представителството на жалбоподателя. С определение № 2120/18.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 1823/2023г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 1640/16.05.2023 г. на СГС, като е указана касационната му обжалваемост. За да остави без разглеждане подадената срещу определение № 2120/18.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 1823/2023 г. на Софийски апелативен съд частна касационна жалба, предходният състав на Върховен касационен съд е изходил от касационната необжалваемост на въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, за издаване на изпълнителен лист / чл. 407, ал. 1 ГПК /, съгласно задължителните указания по т. 3 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. След като за производството по издаване на изпълнителен лист е предвиден двуинстанционен ред за защита, съобразявайки чл. 274, ал. 4 ГПК, съставът е приел, че до две инстанции следва да се ограничи и контрола връху определението на първоинстанционния съд, за връщане на частната жалба срещу разпореждането му за издаване на изпълнителен лист. Частната жалба е неоснователна. Указаната от въззивния съд касационна обжалваемост на акта му не поражда потестативно право на жалба в полза на страната, когато такова е отречено от процесуалния ред. Настоящият състав споделя приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК в случая. Разпоредбата реализира принципа на процесуалната симетрия – еднаква обжалваемост на актовете на съответния съд, независимо дали се касае за определения, разпореждания или решения и независимо дали имат преграждащ за развитието на производството характер / каквото е разпореждането на първоинстанционния съд в случая /, или дават разрешение по същество на друго производство / като самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист / или преграждат неговото развитие. Чл. 274, ал. 3 ГПК, във всяка от двете си хипотези, е неприложима, когато касационно обжалване на акта по съществото на спора / молбата / също е недопустимо. Независимо че действията на съда, чрез който се подава частна жалба срещу негов акт, са действия по администриране на жалбата, при к оито този / администриращият / съд не действа в качеството си на първоинстанционна, респ. въззивна инстанция / както е прието в мотивите към т. 10 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г., съобразени и в мотивите към ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. дело № 2 / 2018 г. на ОСГТК на ВКС, абзац последен /, преценката, която се дължи и осъществява от администриращия съд по редовността на подадената частна жалба, съответно - разпореждането за връщането й, са част от развитието на производството. В този смисъл, всеки обжалваем акт на съда в хода на производство, решението по съществото на спора / молбата / в което не подлежи на касационен контрол, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК идентично ще подлежи на еднократен контрол от горестоящата инстанция. Правилно предходният състав е съобразил касационната необжалваемост на разпореждане за издаване на изпълнителен лист, възприета в ТР № 5/12.07.2018г. по тълк.дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС - т.3, за приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение