Определение № 7781 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Е. М., от гр. София, срещу определение № 24512/17.06.2026 г. по адм. дело № 7130/2026 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, трето отделение, 16-ти състав, с което е отхвърлено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2808859/26.05.2026 г. издадена от младши контрольор при отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В частната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост и противоречие с приложимия материален закон на атакувания съдебен акт, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички релевирани от оспорващия доводи, нито вредите, които същият ще понесе в резултат допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обжалвана пред първоинстанционния съд. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С оглед данните от приложените по делото документи, първостепенният съд обосновано констатира, че процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, с оглед посоченото в нея фактическо основание - при извършена полицейска проверка, оспорващият, като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът обосновано приема, че жалбоподателят не установява твърдяната от него вероятност от настъпване в резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, на значителни или трудно поправими вреди, свързани с невъзможността му да се труди и да изпълнява назначената му метадонова терапия, от значение за неговото здраве, които да са в пряка връзка с невъзможността за управление на МПС. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, като този закон не предвижда основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, при което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Условията по чл. 166, ал. 2 АПК обаче не са налице в процесния случай. Съдът обосновано приема, че жалбоподателят не доказва настъпването на вреди от предварителното изпълнение на акта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес, изтъквайки, че целта на процесната ПАМ е осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. С оглед релевираните пред настоящата инстанция допълнителни възражения и представеното удостоверение за раждане и медицински документи следва да се отбележи, че последните установяват необходимост от лечение на оспорващия, както и заболяване на неговото дете, свързано с поддържането на постоянен диетичен режим, но не и необходимост от ежедневни посещения при лекар, нито данни, че при упражнявани от двама родители, родителски права, са налице причини за полагането на грижите за детето основно от бащата. Придвижването на Г. М. между София и Благоевград с цел изпълнение на трудовите му задължения като актьор, предвид ноторно известното наличие на добре уреден обществен транспорт по този маршрут, също не налага извод за основателност на искането за спиране. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяната на атакувания съдебен акт и същият, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК