Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4083/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 54271 от 10.08.2020 г., подадена от К. Е. В., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Д. В., чрез адвокат Н. П. от АК – Р. против Решение № 2237 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 15573/2015 г. на РС – Варна, 9 гр.състав в частите, в които същото е било обект на въззивно обжалване и е потвърдено с Решение № 1164 от 16.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1505/2019 г. на ОС – Варна.

В молбата за отмяна е изложено, че срещу въззивното Решение № 1164 от 16.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1505/2019 г. на ОС – Варна е била подадена касационна жалба от настоящия молител, по отношение на която с Разпореждане № 7598 от 09.12.2019 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности. Вместо на подателя на касационната жалба, съобщението за указанията било връчено на насрещната страна – Н. Г. Г.. Без да съобрази това, с Разпореждане № 1257 от 24.02.2020 г. съдията-докладчик от ОС – Варна приел, че Разпореждане № 7598 от 09.12.2019 г. е надлежно връчено, но указанията не са изпълнени, с което обосновал връщане на касационната жалба. К. Е. В. узнал за тези процесуални действия на 03.08.2020 г. чрез своя пълномощник адвокат Н. П.. При тези обстоятелства и позовавайки се на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е заявено искане ВКС да постанови отменяването на Решение № 2237 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 15573/2015 г. на РС – Варна, 9 гр.състав.

Постъпил е отговор от насрещната страна Н. Г. Г. чрез адвокат И. Г. от АК - В.. Счита, че молбата е недопустима и неоснователна.

Не е постъпил отговор от ДСП - В..

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна обективира оплаквания срещу законосъобразността на извършените от съдията-докладчик от ОС – Варна процесуални действия във връзка с администрирането и връщането на касационната жалба, подадена от К. Е. В.. Същевременно липсват каквито и да е твърдения за допуснати както от първоинстанционния, така и от въззивния съд процесуални нарушения в хода на разглеждане на делото, които да могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, обхванати от хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Заедно с това ВКС констатира, че Разпореждане № 1257 от 24.02.2020 г., с което касационната жалба е върната, не е съобщено на К. Е. В. по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК, както и няма данни същият надлежно да е узнал за него преди 03.08.2020 г., поради което с подаването на „молбата за отмяна” на 10.08.2020 г. е спазен срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Тези факти мотивират ВКС да приеме следното:

1.а. молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на което и да е от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, а така също

1.б. въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, не е влязло в сила,

поради което заявеното с молбата за отмяна искане за отменяване на Решение № 2237 от 22.05.2019 г. по гр.д.№ 15573/2015 г. на РС – Варна, 9 гр.състав в частите, в които същото е било обект на въззивно обжалване и е потвърдено с Решение № 1164 от 16.10.2019 г. по в.гр.д.№ 1505/2019 г. на ОС – Варна, следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, а производството по настоящото дело – прекратено;

2. съдържанието на молбата за отмяна сочи на несъгласие с постановеното от съдия-докладчик от ОС – Варна Разпореждане № 1257 от 24.02.2020 г., което съставлява акт, обжалваем по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Отсъствието на заявено искане за отменяване на Разпореждане № 1257 от 24.02.2020 г. налага да се извършат процесуални действия по реда на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 1 и чл. 260, т. 4 ГПК, а след това - евентуална размяна по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, които са в компетентността на ОС – Варна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение