Определение № 12781 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 92,ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК. С определение от 02.12.2025г., постановено по адм.д. № 10841/2025г. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, е наложил глоба в размер на 100лв. на Национална агенция по приходите на основание чл.92а ГПК. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от главен юрисконсулт Б. Венева в качеството й на процесуален представител на Е. Павлова, в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчни-осигурителна практика“ – София. В същата се прави оплакване, че така постановено определение е неправилно поради допуснато нарушение на закона, като се излагат съответни доводи. Моли Върховният административен съд да отмени наложената глоба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Тъй като глобата е наложена по реда на ГПК, то следва да бъде приложен и уредения там ред за налагане на глоби. Нормата на чл.92,ал.1 ГПК във вр. с 144 АПК определя, че срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил; срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. Според аления втора, съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Предвид на изложеното, подадената частна жалба следва да бъде разгледана като молба по чл.92,ал.1 ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. С оспореното определение тричленният състав е наложил глоба в размер на 100лв. на Национална агенция по приходите на основание чл.92а ГПК затова, че с непосочването на касационни основания в жалбата и представянето им няколко дни преди насроченото открито съдебно заседание, става причина за неоснователно отлагане на делото. В искането за отмяна се твърди, че на касационния жалбоподател не са давани указания за отстраняване на нередовностите на жалбата съгласно чл.213а АПК, а представеното на 25.11.2025г. допълнение може да се разгледа като становище по същество на спора. От данните по делото е видно, че адм.д. № 10841/2025г. е образувано по касационна жалба на директора на Д „ОДОП“ – София срещу решение № 21591 от 23.06.2025г. на Административен съд – София град, трето отделение, 36-ти състав, постановено по адм.д. № 6655/24г., с което е отменен по жалбата на „ДАЙТОН“ ООД,ЕИК 130535942, Ревизионен акт /РА/ №Р-22221923005335-091-001 от 13.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, потвърден с Решение № 766 от 04.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДОДОП/ София, с който са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. в размер на 6 593,64 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1 537,96 лв., а НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в общ размер на 1350(хиляда триста и петдесет)лв. В подадената касационна жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Като такива основно се сочат допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в три отделни пункта – игнориране на обективни факти и обстоятелства; нарушение на чл.235,ал.2 ГПК – съдът не основал решението си на приетите от него за установени обстоятелства и върху закона и нарушение на чл.236,ал.2 ГПК – съдът не е изложил мотиви, в които посочва исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи. Изискванията на които следва да отговаря касационната жалба са посочени в чл.212 АПК. Едно от тези изисквания е това по ал.1,т.4 - точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. При условията на чл.213а,ал.1 АПК правомощия да следи за редовността на касационната жалба има съдията-докладчик в първоинстанционния съд, а при условията на чл.213а, ал.6 АПК председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението осъществяват контрол върху извършената от първоинстанционния съд проверка на редовността и допустимостта на касационната жалба или протест. Според настоящият съдебен състав касационната жалба с това си съдържание не отговаря на изискванията на чл.212,ал.1, т.4 АПК и не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението. Този извод се следва както и от самото съдържание на касационната жалба, така и от обстоятелството, че с допълнителна молба, депозирана на 25.11.2025г., наименувана като „допълнение към касационна жалба“/л. 16 – 25 от делото/, са изложени подробно пороците на оспореното първоинстанционно решение. Към тази дата е станало известно и на настоящия съдебен състав, че жалбата е нередовна и не съдържа в себе си касационни основания. Принципно настоящият съдебен състав намира, че с късното уточняване на касационните пороци, без представяне на препис за ответната страна, касационният жалбоподател става причина за неоснователно отлагане на делото в насроченото на 02.12.2025г. открито съдебно заседание. Но тъй като от страна на съда /и първоинстанционния такъв, и този, който е образувал касационното дело/ не са изпълнени задълженията си по отстраняване на нередовностите на касационната жалба, то следва да се приеме, че тези нередовности следва да се отстранят от настоящия съдебен състав, поради което глобата се явява обективно неправилна и като такава следва да бъде отменена. Водим от горното и на осн. чл.92,ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,