Определение № 1365 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1587/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1977/01.08.2023 г. по в.гр.д. № 811/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 1 граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от банката молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 538/25.04.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението. Счита се, че разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна изобщо не следва да бъдат присъждани. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства за реално плащане на сумата от 25 000 лева, предвид факта, че К. Н. К. е баща на адв. Н. К. К., който е и страна в производството по делото. Изтъква се, че сключеният договор за правна помощ и съдействие е привиден, съставен за целите на производството, като с него се цели да се докаже плащане на разноски, каквито в действителност не са направени. Акцентира се, че освен това всички извършени процесуални действия ползват и Н. К. в лично качество, поради което и на това основание не следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатски хонорар. Изразява се несъгласие с мотивите на въззивния съд, че присъденото възнаграждение за адвокат в размер на 20 000 лева (след намаляването му по разгледаното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК) не е прекомерно. Според частния жалбоподател, апелативният съд неправилно е изчислил минималното такова в размер на 13 000 лева съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото било образувано преди 01.11.2022 г. и същото се претендира за въззивното производство. За неправилно се счита прието от съда, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалявано поради фактическата и правна сложност на съдебното производство и извършените процесуални действия от адв. К., доколкото след датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие – на 13.01.2023 г., не са осъществени процесуални действия, които да обосноват адвокатски хонорар над минималния, предвиден в горецитираната наредба. Обосновава се, че не е съобразен фактът, че адв. К. действа и в лично качество, както и че всички ответни страни по делото са упълномощили един адвокат да ги представлява в процеса. Допълва се, че в мотивите на обжалваното определение не са обсъдени и доводите на страната, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено съразмерно с уважената част от иска. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К. подават отговор, в който оспорват частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С решение № 538/25.04.2023 г. по в.гр.д. № 811/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, е частично обезсилено като недопустимо решение № 266669/23.11.2021 г. по гр.д. № 7464/2018 г. на СГС, I-9 състав, за присъждане в полза на банката на възнаградителна и наказателна лихви за период преди 27.01.2017 г. и такси за период преди 25.01.2017 г., както и след частични потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение ответниците Т. К. В., Ж. Я. К., К. Н. К. и Н. К. К. са осъдени солидарно да заплатят на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от 6 492,78 евро, съставляващи сбора от дължимите месечни вноски за главница с падежи от 27.02.2019 г. до 27.02.2023 г. по договор за жилищен кредит № 478/R/2007 г. от 22.02.2008 г., сключен между праводателя на ищеца – “Банка Пиреос България” АД, Т. К. Н. като кредитополучателя и останалите ответници като солидарни длъжници, за законната лихва върху всяка от вноските, представляващи като сбор горепосочената сума, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска до окончателното им изплащане, като са отхвърлени осъдителните искове на банката против ответниците за главницата по договора над 6 492,78 евро до 77 626,76 евро, ведно със законната лихва върху последната сума, считано от датата на исковата молба - 05.06.2018 г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва за периода 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г. в размер на 7 857,81 евро, наказателна лихва за периода 27.01.2017 г. до 04.06.2018 г. в размер на 131,59 евро, месечни такси в размер на 1 382,95 евро за периода 25.01.2017 г. до 26.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъдените по делото разноски, в частност в полза на ответника К. Н. К. за адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лева. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от банката молба за изменение на въззивното решение в частта за присъденото в полза на ответника К. К. адвокатско възнаграждение. В подадения отговор ответниците оспорват искането като недопустимо и неоснователно. С обжалваното определение от 01.08.2023 г. въззивният съд е приел, че съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК от адв. Н. К. се претендира присъждане на заплатено възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 25 000 лева. Посочено е, че, видно от намиращия се по делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.01.2023 г., К. Н. К. е заплатил в брой на адв. Н. К. К. сумата от 25 000 лева за процесуалното му представителство по делото пред САС, поради което е направен извод за реалното изплащане на адвокатския хонорар. Добавено е, че този извод не се променя от обстоятелството, че страните по договора са роднини и от това, че Н. К. участва в производството и в лично качество. Апелативният съд е изтъкнал, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за частично основателно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от горецитираната наредба минималното такова за предявените пет иска е около 13 000 лева, преценено към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и заплащането на хонорара. Изложени са съображения, че в случая договорът е подписан на 13.01.2023 г., поради което е приложена редакцията на наредбата съобразно последните й изменения от ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г. Акцентирал е, че фактическата и правна сложност на съдебното производство, както и извършените редица процесуални действия от адв. К., не предполагат намаляване на възнаграждението до минималния размер, поради което определеният такъв от 20 000 лева е обоснован. Настоящият съдебен състав споделя изводите на апелативния съд за установяване извършването на претендираните от ответника К. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева. В представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 13.01.2023 г., е посочено, че същото е платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му, съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите на частния жалбоподател, че страните по договора за правна помощ са роднини са ирелевантни за определяне на разноските по делото. Недоказани остават аргументите в частната жалба, че договорът е привиден. При тези данни следва да бъде разгледано направеното от банката ищец възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Доколкото съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на правото на ЕС, неотносим остава въпросът за приложимата редакция на същата. За определяне размера на дължимото на ответника К. К. адвокатско възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. В случая във въззивното производство са проведени пет съдебни заседания и са изслушани няколко допълнителни заключения на ССЕ. Следва да се отчете и обстоятелството, че адв. Н. К. е действал лично за себе си като ответник и като процесуален представител на останалите ответници по делото, а извършваните процесуални действия ползват всички тях. Това само по себе си не може да доведе до отказ за присъждане на адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство на друг от ответниците, но следва да бъде преценено при определяне на дължимите разноски, наред с останалите обстоятелства по делото. Съобразявайки горното и предвид задължителните постановки на практиката на СЕС, съдът намира, че претендираното от ответника К. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 10 000 лева. С оглед основателните доводи на частния жалбоподател, че размерът на присъдените на ответника разноски зависи от изхода на спора, в случая в полза на К. К. се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение от 9 345 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение на Апелативен съд – София следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство на ответника К. К. бъде намалено от 20 000 лева на 9 345 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,