Определение № 221 от 13.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1823/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния пълномощник на ЕКАРИСАЖ - ВАРНА ЕООД за допълване на определение № 507/01.08.2022 год., постановено по т.д.№ 1823/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, по отношение на които съдебният състав не се е произнесъл. Насрещната страна ОДБХ – СТАРА ЗАГОРА, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.248 ал.2 ГПК оспорва основателността на молбата, евентуално заявява възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение на настоящия състав на ВКС № 507/01.08.2022 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № 307 от 21.05.2021 г. по в.т.д.№ 265/2021 г. на Софийския апелативен съд по жалба на ОБДХ – СТАРА ЗАГОРА. Ответникът по касационната жалба ЕКАРИСАЖ - ВАРНА ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е. С., е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК, в който своевременно е направил искане за присъждане на разноски. Представил е договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021 г., установяващ договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8 668,28 лв. без ДДС за подаване на отговор на касационната жалба, фактура за сумата от 10 401.94 лв. от 05.05.2022 г., както и доказателства за извършеното плащане на посочената сума по банков път на 09.05.2022 г., съобразно уговореното между страните. Предвид изложеното и с оглед изхода на делото пред ВКС, на основание чл.78 ГПК в полза на ответника по жалбата се дължат разноски, каквито той доказва да е направил, а съдът е пропуснал да ги присъди при постановяване на акта си. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е бланкетно заявено и необосновано, а и от данните по делото е видно, че уговореното и заплатено възнаграждение не надхвърля законоустановения минимум по чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ. При тези обстоятелства е налице хипотезата на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на определението по чл.288 ГПК от 01.08.2021 г. и искането в този смисъл следва да бъде уважено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение