Определение № 418 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6007/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на О. А. А. от [населено място], срещу определение № 235 от 27.06.2014 г. по гр. д. № 3716/2014 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решение от 02.12.2011 г. по гр. д. 11711/2011 г. на Софийски градски съд. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си, ВКС, състав на I г. о. е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не е спазен. Обжалваното определение е правилно. ВКС е бил сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал. 1, т.1 ГПК - поради откриване на нови обстоятелства, имащи значение за решаване на делото. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че молбата е процесуално недопустима. Атакуваното решение е влязло в сила на 02.12.2011 г. Молбата за отмяната му по реда на чл. 303 ГПК е подадена на 28.11.2012 г. без в нея да се въвежда твърдение за липсващи топлинни датчици в сградата. В нея не се и сочи кое е новооткритото обстоятелство, на което се основава молбата. Всички доводи са по съществото на правния спор или са оплаквания във връзка със събирането или обсъждането на доказателствата по делото. Едва с допълнителна молба от 11.02.2014 г. – депозирана близо две години след първоначалната, се въвежда твърдение за липса на датчици на сградата. Допълнителната молба е депозирана в изпълнение на дадени съдебни указания за отстраняване на нередовности на молбата по чл.303 ГПК. Следователно частният жалбоподател твърди да е узнал новото обстоятелство - липсата на датчици, едва в началото на 2014 г., т.е. след подаване молбата за отмяна. Към момента на подаването и обаче няма такива твърдения. При това положение изводът на съда, че тримесечният срок тече от влизане в сила на решението, е изведен в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят, чиято е доказателствената тежест, не е установил, че тримесечният срок тече от по-късен момент, както и че е подал молбата за отмяна в преклузивния срок. С изтичането му е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. За спазването на преклузивните срокове по чл. 305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение