Определение № 84 от 06.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 58/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Пи Маркет“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 3004 от 11.08.2022 г. по в. гр. д. № 1125/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските на постановеното по същото дело въззивно решение № 1015 от 26.07.2022 г. В частната жалба се поддържат доводи, че определението на Варненския окръжен съд е обжалваемо с оглед дадените указания в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а по същество жалбоподателят го намира за неправилно и моли да бъде отменено. Против жалбата е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „Интейк“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение, с оглед изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Не може да бъде споделено становището в частната жалба за нейната допустимост с оглед тълкуването, направено в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 24 от посоченото Тълкувателно решение определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно – по реда, по който подлежи на обжалване решението. Посочената правна норма намира приложение в хипотезата на преценка за обжалваемост на определението на въззивната инстанция за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските. Когато въззивното решение подлежи на касационен контрол, на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи и определението за допълване, респективно изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските. Когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, определението за допълване и изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това, че в настоящия случай въззивното решение не подлежи на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, като постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000 лв., определението на Варненски окръжен съд по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските не подлежи на обжалване пред ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение