Определение № 103 от 02.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1053/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1346 от 20.07.2012г. по т.д. № 354/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 145 от 26.07.2011г. по т.д. №109/2009г. на Окръжен съд- Благоевград, касаторът е осъден да заплати на ищеца [фирма] по главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 542 095 лева, предоставен заем по договор от 02.11.2002г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че апелативният съд не е анализирал в съвкупност и поотделно фактите и доказателствата по делото, което е довело до погрешен извод за получаване на паричните средства от акционерното дружество. Поддържа, че в нарушение на чл.38, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че договорът за заем не е нищожен, след като законният представител на двете дружества по сделката е едно и също физическо лице, изразяващо воля, както за дружеството-заемодател, така и за дружеството-заемополучател. Сочи се, че въззивният съд неправилно е счел, че е налице решение на СД на акционерното дружество за сключване на заемната сделка, което я предхожда. Датата на протокола на СД на АД е оспорена, тъй като решението не е взето неприсъствено, а част от членовете му, посочени в протокола, не са пребивавали на територията на Република България на посочената дата. Доколкото протоколът за проведеното Общо събрание на съдружниците в ищцовото ООД въобще няма дата, не се доказва и да е налице предварително съгласие по см. на чл.38 ЗЗД за сключването на договора за заем. Оспорва се и относимостта на приложените от въззивната инстанция разпоредби на чл.240а и чл.240б ТЗ, като се поддържа, че сключването на договор за заем не излиза извън обичайната дейност на дружеството, като за сключването му, на основание чл.236 ТЗ, се изисква единодушно съгласие на всички членове на Съвета на директорите, каквото липсва. Излагат се и аргументи за неправилно приемане за разглеждане на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК Ответникът, [фирма], поддържа липса на предпоставките за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след като е споделил и препратил по чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция относно установената от него фактическа обстановка, е приел, че правните изводи на окръжния съд са неправилни. Според решаващия състав, категорично се установява сключването на договор за заем между страните по делото, с постъпване по сметките на ответника по иска- настоящ касатор, на заемната сума от 542 095 лева, като съдът се е позовал и на основанието, на което сумата е включена в счетоводните записвания при двете дружества. Посочено е, че наведените твърдения за последващи неправомерни действия на представляващия акционерното дружество - заемополучател, с които средствата са отклонени, са без правно значение за спора, тъй като те представляват евентуално основание за ангажиране на отговорността на управителя във вътрешните му отношения с дружеството, но не е факт, противопоставим на другата страна по заемното правоотношение. Изложени са доводи за неоснователност на възражението за нищожност на заемния договор на основание чл.38, ал.1 ЗЗД, поради специфичната уредба при акционерните дружества – чл.240б, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че сделка, сключена от членове на Съвета на директорите, която излиза извън обичайната дейност /за какъвто е приет и процесният случай/ без писмено да е уведомен Съвета на директорите, е действителна, като лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди. Освен това, според въззивния съд, е налице изрично съгласие на колективния управителен орган за сключването на сделката, обективирано в протокол на Съвета на директорите от 30.10.2002г. Във връзка с оспорването на датата на посочения протокол е прието, че оспорването на датата на частен документ има за последствие опровергаване на съдържанието на документа, само когато датата е част от волеизявлението, каквато е посочено, че не е настоящата хипотеза. Апелативният съд се е позовал и на съдържанието на решението на СД, с което не се потвърждават действията на изпълнителния директор при последващо узнаване на сделката, а се дава израз на волята на управителния орган, да бъде сключен в бъдеще процесния договор за заем. С оглед уважаването на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД, съдът е отменил решението по отношение на предявения при условията на последващо обективно съединяване евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, като е приел и за неоснователно възражението за допуснато процесуално нарушение при увеличение на размера на иска по чл.240, ал.1 ГПК от 50 000 лева на 545 095 лева, което изменение не представлява едновременна промяна на основанието и петитума на иска. Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправен въпроси: 1. Намира ли приложение установената в чл.38, ал.1 ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си и при органно представителство на юридически лица - търговски дружества /ООД и АД/ и изключват ли се възможностите за саниране на сделката по чл.38, ал.1 ЗЗД, поради което същата се обявява за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД?; 2. При оспорена и недоказана достоверност на датата на частен документ, следва ли тази достоверност да бъде доказана и обвързана с наличието на някоя от предпоставките на чл.181 ГПК, като при оспорване достоверността на датата на протокола на Съвета на директорите, с което се взема решение за сключване на договор за заем от името на дружеството при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД, това част от оспорването на съдържанието на частния документ ли е или е самостоятелно основание за оспорване по чл.181 ГПК?; 3. Следва ли при едновременно изменение на основанието и петитума по чл.214 ГПК, допуснато при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, решението му да бъде обезсилено от въззивния съд? По поставения от касатора въпрос, значим за изхода на спора, приложима ли е разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при сключването на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, е образувано и висящо тълкувателно дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд