Определение № 9364 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. Б., гр. Благоевград, срещу определение № 24239/16.06.2026 г. по адм.дело №6403/2026 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу бездействие на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ да изпълни свое решение №328605 - 85/07.04.2026 г. в частта му, с която е разпоредено изтриване на лични данни и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът по частна жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/, не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АССГ e взел предвид, че е сезиран със жалба от В. Б. Б. по реда на чл.294 - 298 АПК срещу бездействие на орган по изпълнението - директор на ГДНП, който не изпълнява свое решение в частта му, с която е разпоредено изтриване на лични данни на Б. по изброени актове за установяване на нарушения, фишове и електронни фишове по Закона за движение по пътищата. Посочено е, че решение №328605 - 85/07.04.2026 г. на директора на ГДНП в частта му, с която е разпоредено изтриване на лични данни е изпълнително основание съгласно чл.268, т.1 АПК. В случая е приложима разпоредбата на чл.271, ал.1, т.2 от АПК, според която орган по изпълнението срещу административен орган е съдебният изпълнител, чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Ето защо в случая директорът на ГДНП - издател на акта и длъжник по изпълнението не е орган по изпълнението. Несъвместими по АПК са качеството на длъжник и орган по изпълнението съгласно чл.271 АПК. Предвид изложеното е неприложим реда на защита по чл.294 - 298 от АПК спрямо твърдяното бездействие на директора на ГДНП. Определението е правилно като краен резултат. Директорът на ГДНП е издател на решението, с което е разпоредено частично изтриване на лични данни на Б., в качеството си на упълномощено лице от администратор на лични данни - министър на вътрешните работи съгласно чл.29, ал.1 ЗМВР. Тъй като ЗЗЛД препраща относно производствата по защита на личните данни към АПК, то приложими са и разпоредбите относно изпълнението по АПК. Предвид изложеното правилно е преценено, че решението за изтриване на лични данни има качество на изпълнително основание, макар и издателят да не е действал в качеството си на административен орган, а на упълномощено лице от администратора на лични данни. АССГ правилно е разгледал двете хипотези на чл.271, ал.1 АПК относно органа по изпълнението и правилно е преценил, че е приложима разпоредбата на чл.271, ал.1, т.2 АПК, според която при изпълнение срещу административен орган /или в случая администратор на лични данни/ единственият орган по изпълнението е съдебният изпълнител. Настоящият съдебен състав споделя доводите, че е недопустимо съвместяването на ролите на длъжник и орган по изпълнението по АПК, поради което в случая, когато изпълнението е насочено срещу издателя на изпълнителното основание, той не може да бъде орган по изпълнението - в този смисъл определение №11978/05.12.2023 г. по адм.дело №11136/2023 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение. Обратната теза смесва задължението на администратора на лични данни да изпълни решението за изтриване на личните данни доброволно с качеството на орган по изпълнението и не се споделя от настоящия съдебен състав. Правилна е преценката на АССГ, че тъй като директорът на ГДНП в случая няма качество на орган по изпълнението и жалбата срещу негово бездействие като орган по изпълнението, е недопустима. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение