Определение № 151 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 218/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 261946/12.08.2022 г. на М. Г. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 410 от 03.07.2017 г. по гр. д. № 1804/2016 г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 399/01.11.2017 г. по гр. д. № 619/2017 г. на Хасковския окръжен съд, оставено в сила с решение № 179/08.04.2019 г. по гр. д. № 163/2018 г. на ВКС, I-во г.о. С атакуваното решение на основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на ответника М. Г. К., че ищците Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........по КККР на [населено място] и ответникът е осъден да им предаде владението. Отхвърлен е насрещният иск за подобрения в размер на 14 565 лв. По това дело е прието, че съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника след срока за подаване на отговор на исковата молба възражение за нищожност на сключения между страните договора за продажба на процесния имот, оформен с нотариален акт № ...../01.08.2000 г., поради противоречието му с чл.152 ЗЗД, тъй като това възражение е преклудирано. В молбата за отмяна са въведени множество оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на влязлото в сила решение. Отделно от това молителят се позовава на влязлото в сила решение № 260163/12.05.2021 г. по гр. д. № 145/2021 г. на Хасковския окръжен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение № 375/13.05.2022 г. на ВКС, IV-то г.о./, с което е потвърдено решение № 260028/09.12.2020 г. по гр. д. № 1408/2018 г. на Хасковския районен съд, в частта, с която по иск на П. Х. К. срещу Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. е бил обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1, вр. чл.152 ЗЗД договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ........./01.08.2000 г., по отношение на притежаваната от ищцата 1/2 ид. част от продадения имот. Според молителя с това решение се създава съсобственост между П. Х. К. от една страна и Т. Г. К., Р. Т. Г. и К. Т. Г. от друга по отношение на процесния имот. С влязлото в сила решение по чл.108 ЗС обаче той е осъден да предаде на Т., Р. и К. целия имот, включително и частта на П. К.. Счита, че с това решението по чл.108 ЗС е неизпълнимо, затова иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Позовава се на основанията по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – ново писмено доказателство, както и на чл.303, ал.1, т.4 ГПК – две влезли в сила решения, които си противоречат. Ответниците в производството Т. Г. К., Р. Т. Г.-Н. и К. Т. Г. оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима и неоснователна. Считат, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да са съществували при разглеждане на иска по чл.108 ЗС в инстанциите по същество. Считат, че въпросът за настъпилата преклузия за разглеждане на възражението на М. К. за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния имот е окончателно решен и не може да бъде повдиган отново чрез производство по чл.303 ГПК. Позовават се на обстоятелството, че исковата молба по чл.26, вр. чл.152 ЗЗД е била предявена от П. К. и М. К., но първоинстанционният съд е върнал като недопустима молбата на М. К. с влязло в сила определение № 1088/08.07.2020 г. по гр. д. № 1408/2018 г. на Хасковския районен съд. Тъй като молителят М. К. не е страна по иска с правно основание чл.26 ЗЗД, то и влязлото в сила решение по това дело няма значение за иска по чл.108 ЗС и не може да обуслови отмяната му по реда на чл.303 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е редовна, вписана е, подадена от надлежна страна, в тримесечен срок от влизане в сила на решение № 260163/12.05.2021 г. по гр. д. № 145/2021 г. на Хасковския окръжен съд, на което се позовава молителят. Тази молба следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание и по същество да се преценява дали са налице поддържаните основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по чл.108 ЗС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,