Решение № 5000 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 611/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник директора на главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, против решение №33859 от 16.10.2025г., постановено по адм. дело №6080/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на В. С. К. е отменено Решение рег.№328605-120/22.05.2025г. на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за изтриване на личните данни на В. С. К., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с: 1.“извършител“ по ЗМ №1466/21.05.1997г. на 09 РУ-СДВР; 2.предварително производство „обвиняем“, сл.д. №285/23.05.1997г. на РСС 09 гр.София; 3. предварително производство „обвиняем“, сл.д. №77/14.03.2000г. на РСС 09 гр.София; 4. „наказателно производство-условно наказание“, присъда №01951002404/04.08.2001г. по дело №7993/2001г., и делото като преписка е върнато на Зам. директора на ГДНП за ново произнасяне по заявление с вх.№251000-10772/01.06.2023г., подадено от В. К., при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, като на осн. чл.174 АПК е определен 30-дневен срок за произнасяне. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като „неправилно и незаконосъобразно“, като от съдържанието на касационната жалба може да се приеме, че е визирано касационното основание по чл.209, т.3 АПК- необоснованост. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът В. С. К., чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение спазването на материалния закон съдът е счел, че по делото е налице спор относно материалната законосъобразност на издаденото решение в контекста на задължителното тълкуване на Решение на СЕС по дело С-118/22. Съдът предвид дадените с Решение №17411/19.09.2024г. по адм.д.№1822/2024г. по описа на АССГ и с Решение №4138/16.04.2025г. по адм.д.№11336/2024г. на ВАС указания органът да прецени дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на жалбоподателя и дали това съхранение все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, вкл. във вр. с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, е приел, че оспореното решение е постановено в противоречие със задължителните указания на АССГ и ВАС относно прилагането на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, като не е изложил и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че понастоящем жалбоподателят представлява риск за обществените отношения и правовия ред в страната, т.е. относно необходимостта за продължаване на обработването на личните данни на жалбоподателя по чл.42 ЗЗЛД. От изложените в Решение рег.№328605-120/22.05.2025г. на зам. директора на ГДНП мотиви съдът е намерил, че органът е анализирал само факти, които са вече известната информация на МВР, и които са именно информацията, чието заличаване се иска - че по отношение на К. е бил налице заявителски материал, че е осъждан, че е бил реабилитиран, че по отношение на извършено от него престъпление е изтекла абсолютна давност. Според съда от обстоятелства изложени в мотивите, касаещи личността на К. и извършените от него деяния, не може да бъде направен извода за наличие на конкретна „необходимост“ за обработването на процесните лични данни към момента на постановяване на акта. При извършената проверка по чл.218 АПК настоящия състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и същото е необосновано. Производството пред АО е инициирано от В. К. със заявление от 31.05.2023г. (вх. №251000-10772/01.06.2023г.) до директора на ОДМВР-Бургас, с което на осн. чл.28а, т.1 ЗЗЛД , Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи, и Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация, е поискано заличаване на всички негови лични данни, налични в масивите на МВР, включително и снемане на полицейски регистрации, обработването на които не отговаря на законовите изисквания. По заявлението в т.1 от Решение рег.№328605-15/26.01.2024г., директора на ГДНП е предоставил достъп на К., до личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР, в т.2 от решението е изтрил лични данни на К., обработвани в информационните фондове на МВР относно деяния, включващи „извършител“ по различни ЗМ на 02 РУ-СДВР, вкл. предварително производство „обвиняем“ по сл. дело на РСС 09 гр.София, и в т.3 от решението е отказал изтриването на личните данни на К., обработвани в информационните фондове на МВР за: “извършител“ по ЗМ №1466/21.05.1997г. на 09 РУ-СДВР; предварително производство „обвиняем“, сл.д. №285/23.05.1997г. на РСС 09 гр.София; предварително производство „обвиняем“, сл.д. №77/14.03.2000г. на РСС 09 гр.София; „наказателно производство-условно наказание“, присъда №01951002404/04.08.2001г. по дело №7993/2001г., престъпление по чл.198 НК. Решението е обжалвано в частта по т.3, като с влязло в сила Решение №17411/19.09.2024г. по адм.д.№1822/2024г. по описа на АССГ, АА е отменен в обжалваната част, и делото е изпратено като преписка на директора на ГДНП за ново произнасяне по заявлението на К., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, според които в мотивите на акта АО следва да съобрази постановеното от СЕС Решение по дело С-118/22, като направи преценка дали реабилитацията на жалбоподателя и съответно липсата на данни той да е извършил ново престъпление от общ характер, в периода след изтърпяване на наказанието, представлява по-малък риск от гледна точка на целите на противодействие на престъпността или опазване на обществения ред. Съответно в мотивите на постановеното по реда на инстанционния съдебен контрол Решение №4138/16.04.2025г. по адм.д.№11336/2024г. на ВАС, с което се оставя в сила Решение №17411/19.09.2024г. по адм.д.№1822/2024г. по описа на АССГ, е посочено, че в обжалваната част на АА не е извършен необходимия анализ относно личността на В. К., обществената му опасност; целите за които следва да продължи съхраняването на неговите данни – за защита на националната сигурност; за противодействие на престъпността; за опазване на обществения ред или други, както и липсва анализ и оценка дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които са обработвани. След връщане преписката на АО е постановен обжалвания в настоящото производство акт, с който е отказано изтриване на личните данни на В. С. К.. При тези факти и предвид доказателствата по делото неправилно е заключението на първостепенния съд, че оспореното решение на зам. директора на ГДНП е постановено в противоречие със задължителните указания на АССГ и ВАС относно прилагането на Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22. В конкретния казус АО в проведеното административно производство по искане за снемане на полицейска регистрация, след постъпилото при АО с влязло в сила Решение №17411/19.09.2024г. по адм.д.№1822/2024г. по описа на АССГ е приложил разрешението, възприето в т.45 и т.70 от Решението на СЕС, според което чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им. Подходящите срокове за такава периодична проверка трябва (в съответствие с чл.4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл.52, параграф 1 от Хартата ) в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. При липса на определени от държавата-членка срокове за периодичната проверка на необходимостта от обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от действащата към момента на издаване на АА Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция) вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. Както правилно е посочил първостепенния съд в случая АО е анализирал факти, представляващи известна на МВР информация, но противно на възприетото от съда решаващия орган в повторно издадения акт е изпълнил задължението си да извърши проверка към датата на подаване на искането дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, все още е необходимо. Видно от съдържанието на оспорения акт в случая АО, предвид искането на заявителя - за заличаване на всички негови лични данни, налични в масивите на МВР, е извършил предвидените действия, съобразявайки разпоредбите на Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи ( в приложимата редакция) като е събрал и анализирал именно наличната информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, но и на конкретни данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с други параметри, включващи естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, миналото и профила на осъденото лице, и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице. Такива обстоятелства за конкретния казус са свързани с вида на умишленото престъпление от общ характер, за извършване на което лицето е било привлечено като обвиняем, и което е било основание за извършване на полицейска регистрация по чл.68, ал.1 ЗМВР, а именно: престъпление по чл.198, ал.1 НК, тежестта на този вид престъпления, последиците от въздействието им по отношение на обществото – честота на извършване на подобен род деяния, начина на извършването им и реакцията на обществото, включително е изведена връзката на тези обстоятелства и настъпилата реабилитация с обстоятелствата относно личността на дееца, като изрично е отчетено, че неговата възраст към момента на извършване на деянията може да бъде индиция само за по-малък риск спрямо обществото, и това не може да доведе заключение, че съхраняваните лични данни не са подходящи и не са необходими за целите, за които се обработват. Горно означава, че извършената съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел в конкретния случай и спрямо конкретното лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (вж. т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), в контекст на баланса между обществения интерес и това право, обосновава необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето В. С. К., които да продължат да се обработват в информационните фондове на МВР съгл. чл.2, ал.1 от Инструкция № 8121з-748 от 20 октомври 2014 г. При установения превес на обществения интерес към момента на извършената проверка, над правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, се налага заключение, че отказа на зам. директора на ГДНП е законосъобразен, постановен при спазване принципа на пропорционалност и възприетите разрешения в Решение от 30 януари 2024г. на СЕС по дело С-118/22, съответно при спазване указанията, дадени в Решение №17411/19.09.2024г. по адм.д.№1822/2024г. по описа на АССГ и Решение №4138/16.04.2025г. по адм.д.№11336/2024г. на ВАС, противно на приетото от първоинстанционния съд в обжалваното пред настоящия касационен състав съдебно решение. Следва да се отбележи, че съобразно предприетите законодателни мерки на национално ниво, според действащата разпоредба на Чл. 7, ал.1 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи когато сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, срокът за съхранение е 50 години от започване на обработването, а срокът за периодична проверка е 5 години. Това означава извършване в съответния момент на периодична проверка спрямо лицето цел признаване негово право за изтриване на обработваните в информационните фондове на МВР лични данни, в резултат на която е възможно тези данни да бъдат заличени, ако към този момент съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са обработвани. От изложеното следва, че оспореното пред АССГ Решение рег.№328605-120/22.05.2025г. на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция" е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се определят разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 евро. и платена държавна такса за касационната инстанция в размер на 35.79 евро (70 лева).