Определение № 310 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 243/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите - [населено място], срещу разпореждане № 1643 от 29.11.2011 г., постановено по в. т. д. № 471/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото разпореждане е върната като просрочена подадената от Национална агенция за приходите касационна жалба вх. № 7002/28.11.2011 г. против решение № 518 от 11.11.2011 г. по в. т. д. № 471/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение по т. д. № 131/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд за обявяване неплатежоспособността и за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] - [населено място]. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че изводът на въззивния съд за пропускане на предвидения в чл.633, ал.1 ТЗ преклузивен 7 - дневен срок за обжалване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ е необоснован и противоречи на закона. Твърди, че съдът неправилно е обвързал началото на срока с датата 17.11.2011 г., когато решението е представено за вписване в Агенцията по вписвания, вместо с датата на извършване на вписването - 18.11.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна. За да върне касационната жалба на Национална агенция за приходите, Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбата е подадена извън установения в чл.633, ал.1 ТЗ 7-дневен преклузивен срок за обжалване на постановеното по в. т. д. № 471/2011 г. въззивно решение по чл.630, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е аргументирал извода си с обстоятелствата, че според служебна справка в Търговския регистър решението е вписано /обявено/ в регистъра на 17.11.2011 г., откогато е започнал да тече 7-дневният срок за обжалването му, а касационната жалба е подадена по пощата на 25.11.2011 г. - един ден след изтичане на срока. Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно. Изразеното от Пловдивски апелативен съд разбиране, че началният момент на предвидения в чл.633, ал.1 ТЗ преклузивен 7-дневен срок за обжалване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ съвпада с датата на вписване на решението в търговския регистър, е съобразено със закона. Неправилен обаче е изводът, че в конкретния случай за начало на срока следва да се смята датата 17.11.2011 г. При извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на длъжника [фирма] с ЕИК[ЕИК] се установява, че решението по в. т. д. № 471/2011 г. на Пловдивски апелативен съд е вписано по смисъла на чл.633, ал.1 ТЗ с акт на длъжностно лице № 201111 18 140805. Вписването е извършено на 18.11.2011 г., от която дата е започнал да тече срокът по чл.633, ал.1 ТЗ. Датата 17.11.2011 г. е ирелевантна за началото на срока, тъй като тя отразява момента, в който подлежащият на вписване акт е представен в Агенция по вписванията. Касационната жалба е подадена по пощата на 25.11.2011 г., т. е. преди изтичане на визирания в чл.633, ал.1 ТЗ 7-дневен срок за касационно обжалване, броен от момента на вписване на решението на 18.11.2011 г., поради което разпореждането за връщането й следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за администриране на жалбата. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,