Определение № 1918 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 885/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от 05.02.2026 год. /изпратена по пощата на 02.02.2026 год./ на ищците С. А. О., М. М. М. и Сеид М. О., чрез адв. К. Д. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 114 от 12.01.2026 год., постановено по гр. дело № 994/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което в производство по чл. 245, ал. 3 ГПК С. А. О., М. М. М. и С. М. О. са осъдени да заплатят на „Екофрукт“ ЕООД сумата от по 10 271.85 евро /всеки един от тях/, ведно със законната лихва от 15.01.2024 год. до окончателното плащане и е разпоредено да се издадат обратни изпълнителни листове за присъдените вземания, което да бъде отбелязано върху постановеното по посоченото дело решение №351 от 23.06.2025 год. Частните жалбоподатели твърдят, че ВКС е бил сезиран с молба от „Екофрукт" ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист, към която били приложени платежни нареждания от 15.01.2024 год. за изплатени на ищците вземания по невлязло в сила въззивно решенние № 310 от 13.11.2023 год. по в. гр. дело № 430/2023 год. на Окръжен съд – Добрич, което било отменено с решение № 351 от 23.06.2025 год. по гр. дело 994/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, като предявените искове били отхвърлени за разликите над 29 820 лв. до размера от 49 910 лв. След постановяване на касационното решение неоснователно получените от М. М. М. и Сеид М. О. суми от по 20 090 лв. били възстановени на ответното дружество /видно от приложените към частната жалба 2 бр. платежни документи/. На 21.07.2025 год. ответникът бил получил от М. М. М. сумата от 24 407.55 лв., представляваща неоснователно получената сума от 20 090 лв. и припадащата й се част от дължимите разноски, а на 31.07.2025 год. по сметка на ответното дружество била преведена сумата от 24 407.55 лв., представляваща неоснователно получената от С. М. О. сума от 20 090 лв. и припадащата му се част от дължимите разноски. Тези суми били върнати преди постановяването на обжалваното определение. При това положение, след като задължението било погасено чрез плащане, то липсвал правен интерес от издаване на обратни изпълнителни листове срещу М. М. М. и С. М. О.. Единствено С. А. О. не била изпълнила задълженията си към ответното дружество и само по отношение на нея молбата за издаване на обратен изпълнителен лит била основателна. Неправилен бил обаче изводът на съда, че законната лихва за забава се дължи от 15.01.2024 год. До постановяване на решението на ВКС на 23.06.2025 год. ищцата С. А. О. била получила сумите на валидно правно основание – допуснато предварително изпълнение на въззивно решение. Съгласно трайната съдебна практика, при отмяна на решение, въз основа на което било допуснато предварително изпълнение, длъжникът изпадал в забава не от датата на плащането, а от датата на влизане в сила на отменителния съдебен акт или от датата на изричната покана за връщане на сумата. До този момент не можело да се приеме, че е налице забава, поради което присъждането на лихва от 15.01.2024 год. противоречало на закона. Ответникът по частната жалба „Екофрут“ ЕООД счита, че частната жалба е преждевременно подадена, поради което и недопустима, а при условията на евентуалност поддържа, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съдът трябвало да издаде изпълнителен лист, независимо от това дали длъжникът е изпълнил задължението си. Към частната жалба били приложени платежни документи, но от тях било видно, че М. М. М. и С. М. О. били заплатили главниците и съдебните разноски, но не и законната лихва. Издаването на обратен изпълнителен лист имало за цел да възстанови баланса при настъпило неоснователно обогатяване, а при последното законна лихва се дължала от настъпване на разместването на блага. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подаден в срок от надлежни страни и срещу определение за издаване на изпълнителен лист, което подлежи на обжалване съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Подадената от ищците частна жалба, преди връчването на покана за доброволно изпълнение /чл. 407, ал. 1, предл. 2 ГПК/ не е преждевременна и поради това процесуално недопустима, както счита ответното дружество. Такова би била само ако липсва съдебен акт за издаване на изпълнителен лист /т.е. ако липсва акт, подлежащ на обжалване/. Правото на обжалване възниква от момента на постановяването на този съдебен акт – от този момент е обективирана формираната волята на съда, като уведомяването на страните е само израз на служебното задължение на съда да доведе този акт до знанието на страните – арг. чл. 7, ал. 2 ГПК. Задължението за уведомяване гарантира правото на страната да узнае съдържанието на обжалваемия акт. Уведомяването е от значение за началния момент, от който ще започне да тече преклузивният срок за обжалване. Ако длъжникът го е узнал по-рано, преди уведомяването му, това не прави подадената от него частна жалба процесуално недопустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 310 от 13.11.2023 год. по в. гр. дело № 430/2023 год. по описа на Окръжен съд – Добрич, е отменено решение № 89 от 14.12.2022 год., постановено по гр. дело № 66/2022год. по описа на Районен съд – Тервел, поправено с решение № 51 от 17.05.2023 год., в частта му, в която са отхвърлени предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О. срещу „Екофрукт“ ЕООД искове с правно основание чл. 200 КТ до размерите от по 49 910 лв. – обезщетения за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди от смъртта на М. О. О., настъпила вследствие на трудова злополука от 24.07.2018 год. и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени, ведно със законната лихва за забава от 07.08.2018 год. до окончателното изплащане. На 04.01.2023 год. в полза на всеки един от ищците е издаден изпълнителен лист за присъденото вземане за обезщетение, ведно със законната лихва и съдебни разноски, но с решение № 351 от 23.06.2025 год., постановено по гр. дело № 994/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, въззивното решение е отменено в частите, с които са уважени предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О. срещу „Екофрукт“ ЕООД искове по чл. 200 КТ за разликите над 29 820 лв. до 49 910 лв., както и в частта относно присъдените деловодни разноски и държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство, като вместо това исковете по чл. 200, ал. 1 КТ на С. А. О., М. М. М. и С. М. О. са отхвърлени за разликата над сумата 29 820 лв. до 49 910 лв. Затова с обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е издал на основание чл. 245, ал. 3 ГПК обратни изпълнителни листове за събраните въз основа на отмененото въззивно решение суми. Това определение е постановено по молба на ответника „Екофрукт“ ЕООД, като е видно от приложените към молба на ищците от 23.01.2024 год. платежни нареждания от 15.01.2024 год., че вземанията по частично отмененото въззивно решение са им изплатени. Следователно осъществени са всички необходими според чл. 245, ал. 3 ГПК предпоставки за издаване на обратни изпълнителни листове в полза на длъжника срещу всеки един от взискателите, както законосъобразно е приел и съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Релевираните от частните жалбоподатели фактически твърдения, свързани с погасяване на задълженията им за връщане на получените суми, предмет на отхвърлената част от исковете /които се оспорват от ответника/, не могат да бъдат разглеждани в производството по издаване на обратен изпълнителен лист, в което дължимата проверка се свежда до това дали правото, което се изпълнява предварително, не е съществувало /съобразно установителното действие на силата на пресъдено нещо/, както и и дали същото е предварително удовлетворено. Срещу евентуално бъдещо принудително изпълнение въз основа на обратните изпълнителни листове платилите длъжници разполагат със средство за защита – чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Обратният изпълнителен лист се издава не само за сумите, събрани въз основа на отмененото /или нищожното/ изпълнително основание. Съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до окончателното й изплащане – арг. чл. 499 ГПК, респ. чл. 397 ГПК /отм./, което вземане е безспорно и не се налага установяването му в отделно исково производство, тъй като се дължи по силата на закона, а размерът му е нормативно определен. Предвиденият в чл. 245, ал. 3 ГПК ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми изключва исковия ред за защита, поради което на възстановяване подлежи и законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане, т.е. неоснователното разместване на блага – в конкретния случай от 15.01.2024 год. /на възстановяване подлежат и сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, които са безспорни/. Законната лихва се дължи до окончателното плащане на сумите, като същата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установени в отделен процес, по смисъла на мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2017 год., ОСГТК /в този смисъл определение № 11 от 8.01.2010 год. на ВКС по ч. гр. дело № 520/2009 год., IV г. о., ГК, определение № 528 от 26.11.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 471/2012 год., II г. о., ГК, определение № 243 от 3.05.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 221/2012 год., I г. о., ГК, определение № 716 от 23.10.2013 год. на ВКС по ч. т. дело № 3863/2013 год., I т. о., ТК, определение № 698 от 26.09.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4700/2014 год., IV г. о., ГК, определение № 466 от 06.08.2015 год. на ВКС по ч. т. дело № 1137/2015 год., I т. о., ТК, определение № 56 от 03.04.2019 год. на ВКС по т. дело № 3103/2017 год., I т. о., ТК, определение № 441 от 24.11.2020 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2685/2020 год., IV г. о., ГК, определение № 50181 от 15.08.2023 год. на ВКС по т. дело № 614/2020 год., I т. о., ТК, определение № 50025 от 22.03.2024 год. на ВКС по т. дело № 2713/2021 год., I т. о., ТК, определение № 4392 от 03.10.2024 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3017/2024 год., II г. о., ГК и др. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,