Определение № 4402 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2025 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Постъпила е, чрез Единния портал за електронно правосъдие /Е./ на 07.01.2026 г., молба от С. К. А. от [населено място], регистрирана във ВКС с вх. № 223/07.01.2026 г., за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4203/19.09.2025 г. по гр. д. № 3270/2025 г. по описа на ВКС. С разпореждане от 12.01.2026 г. на съдията докладчик е разпоредено да се изиска делото и да се докладва заедно с молбата по чл. 247 ГПК. След връщане на делото от инстанционен контрол /по ч.гр. д. № 4768/2025 г. на ВКС, иницииран и по частна жалба от С. К. А., регистрирана във ВКС с вх. № 17089/23.09.2025 г., против определение № 4203/19.09.2025 г./, и докладването му заедно молба с вх. № 223/07.01.2026 г., с разпореждане № 119 от 21.05.2026 г., съдът е постановил препис от молба с вх. № 223/07.01.2026 г. на С. К. А., за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4203/19.09.2025 г. по гр. д. № 3270/2025 г. по описа на ВКС да се изпрати на насрещните страни, които в едноседмичен срок от получаването му могат да подадат писмен отговор. Ответниците по молбата в указания срок, не са депозирали писмени отговори и не са изразили становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Предвид нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи допуснати в решението /определението/ очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато формираната от съда воля е намерила неточно/грешно отразяване в диспозитива на постановения съдебен акт. Такава хипотеза не е налице в случая. И. от съдържанието на сезиралата съда молба не се твърди допусната от съда очевидна грешка при писменото изразяване на формираната воля, че атакуваното определение № 283/31.01.2024 г. по в.гр.д № 3310/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и сл. от ГПК, поради което подадената молба за отмяна вх. № 18994/03.06.2024 г. /уточнена с молба вх. № 23435/30.06.2025 г. и молба вх. № 25911/21.07.2025 г./, подадена от С. К. А. от [населено място], като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а се иска: „в постановения акт и/или в служебното отразяване по делото се отрази коректно, че молба вх. № 18994/3.6.2024 г. е подадена чрез Е. като е-пакет с времеви печат 20240601161605 и отчетен обем от общо 5/пет/ страници, които не са релевантни на единичен лист „185“, който съда е разгледал и е изградил своите мотиви за постановяване на Определение № 4203/19.09.2025 г.“. В практиката на ВКС /напр.: решение № 77/14.06.2022 г. по т.д. 1023/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о./, се приема, че поправката на очевидна фактическа грешка е способ единствено за привеждане в съответствие изразената в диспозитива на съдебното решение воля на съда с формираната такава в мотивите на акта. Такова несъответствие в случай не се констатира по делото. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4203/19.09.2025 г. по гр. д. № 3270/2025 г. по описа на ВКС, за неоснователна. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.