Определение № 7184 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Н. К., с [ЕГН], приподписана от упълномощения адвокат Германов, срещу Определение № 7204 от 04.06.2026 г., постановено по адм. д. № 1462 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба с вх. № 9776 от 12.05.2026 г., подадена от настоящия частен жалбоподател, уточнена с молба от 29.05.2026 г., против незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Провадия, изразяващо се в неиздаване на заповед за премахване на незаконен строеж/незаконни подобрения, с искане да бъде осъден кметът на Община Провадия да извърши дължимо действие, а именно да издаде заповед по чл. 225а от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи, че бездействието на кмета е фактическо, а не правно такова и че липсва какъвто и да било отказ, изричен или мълчалив, тъй органът не се произнесъл по съществото на искането. Подчертава се качеството на К. на собственик на имота, в който е извършен незаконния строеж, като поради това заявява, че търпи вреди от непремахването му. Поддържа се становище, че стеснителното тълкуване на чл. 256, ал. 1 АПК би го лишило от справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска неговата отмяна. Ответникът оспорва частната жалба в представено по делото писмено възражение. Моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определението, предмет на контрол, е оставена без разглеждане жалба с вх. № 9776 от 12.05.2026 г., подадена от настоящия частен жалбоподател, уточнена с молба от 29.05.2026 г., против незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Провадия, изразяващо се в неиздаване на заповед за премахване на незаконен строеж/незаконни подобрения с искане да бъде осъден кметът на Община Провадия да извърши дължимо действие, а именно да издаде заповед по чл. 225а ЗУТ. За да остави без разглеждане посочената жалба, административният съд е разгледал приложимата правна регламентация и относима практика на Върховния административен съд. Въз основа на тях извел мотиви, че не представляват юридически бездействия по смисъла на чл. 256 АПК отказът или забавата да се издаде индивидуален или общ административен акт; неиздаването на документ; неиздаването на административен акт; непроизнасянето по сигнали; неизвършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 5 ДР АПК. Поради това съдът счел, че не е предмет на защита по този ред задължението за волеизявление - издаване на административен акт, каквато хипотеза била налице в случая. Констатирал, че в случая според представените към жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят е подал искане до кмета на Община Провадия за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в имота му, като цели произнасянето на органа с издаването заповед по чл. 225а ЗУТ. В тази връзка съдът изразил схващане, че бездействието на административния орган да издаде индивидуален административен акт е приравнено с нормата на чл. 58, ал. 1 АПК на изричен отказ да се издаде административен акт. Това бездействие съдът квалифицирал като правно, поради което не представлява неизпълнение на фактическо действие, а защитата срещу отказа да се издаде акт е по реда на Дял III, Глава десета от АПК. По тези съображения съдът постановил определението, предмет на проверка, за оставяне без разглеждане на жалбата на К.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и в съответствие със закона АС – Варна е приел, че в случая не се касае за бездействие по смисъла на чл. 256 АПК. Предмет на иска по посочената разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. Хипотезата на бездействие е налице само в случаите, в които задължението на органа произтича пряко от нормативен акт или извършването на фактическо действие (не правно действие) е дължимо по силата на закона. Както правилно е приел съдът, в случая такова задължение не е налице, тъй като искането на частния жалбоподател за издаване на административен акт по чл. 225а ЗУТ, не е такова, по което кметът на общината дължи произнасяне. Правилно съдът е приел, че в тези случаи административният орган действа служебно и не е обвързан от подаденото искане. Това е така, тъй като в ЗУТ не е регламентирано задължение на органа по чл. 225а за издаване на административен акт с исканото съдържание по сигнал на лице, било то собственик на имота, в който е извършен незаконния строеж. По изложените съображения, правилен е изводът на АС – Варна за недопустимост на оспорването, поради което следва да се приеме, че в съответствие със закона същият е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Предвид всичко така изложено, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на второ отделение