Определение № 305 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 945/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД, представлявано от адв. Д. Д., срещу разпореждане от 14.02.2020г. по в.гр.д. № 366/2019г. на САС, 12 състав за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че с обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист на лице, което е укрило, че няма активна процесуална и материалноправна легитимация да се снабди с изпърнителен титул на база постановения по делото съдебен акт, тъй като се е разпоредило с вземането и твърди да е получило възнаграждение от цесионера. Твърди, че изпълнителен лист е издаден на 14.02.2020г. въз основа на въззивното решение от 29.01.2020г., с което е потвърдено първоинстанционното осъдително решение, с което са присъдени суми в полза на Б. М., въпреки че с договор за цесия от 31.01.2020г. вземането е било прехвърлено на И. М. П. и уведомление за цесията е било получено от банката на 03.02.2020г. Счита, че титуляр на вземането е била цесионерът И. П., която е следвало да поиска издаване на изпълнителен лист. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответницата Б. М. М., представлявана от адв. Д. Д., оспорва частната жалба. Излага съображения, че носител на процесуалното право да подаде молба за издаване на изпълнителен лист е страната по делото, чието притезание е уважено, и съдът се ограничава при проверката на изпълняемото право само в рамките на данни, извличани от изпълнителното основание поради формалната доказателствена сила, с която то удостоверява изпълняемото право. В този смисъл сочи определение № 322 от 21.05.2012г. по ч.т.д. № 256/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. С постановеното по делото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на Б. М. М. сумата от 30905,47 лева /с равностойност 15801,72 евро/, представляваща надплатена за периода от 02.05.2012 г. до 16.02.2017 г. сума по кредита, вследствие на валутна разлика между швейцарски франк/евро. По молба на Б. М. с обжалваното разпореждане от 14.02.2020г. въззивният съд е разпоредил да й бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.405 вр. чл.404, т.1 ГПК въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 404 ГПК, след като съдът провери въз основа на данните от самия акт дали същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане (чл. 406, ал. 1 ГПК). Тъй като именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. При прехвърляне на спорното право в хода на висящия съдебен процес, ако не е налице хипотезата на заместване на ищеца-цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл. 222 ГПК, производството продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на спорното материално право, ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата по прехвърленото вземане от цесионера, който съгласно чл. 226, ал. 2 ГПК е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, както е и в настоящия случай. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 322 от 21.05.2012г. по ч.т.д. № 256/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 105 от 07.02.2018г. по ч.т.д. № 62/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,