Определение № 148 от 13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г.

Подадена е молба от адвокат П. К. – пълномощник на ответниците по касация С. К. Б. и Б. Ж. Б. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 44 от 26.03.2013 г. в частта относно разноските, като в полза на същата бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно изхода на спора. Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – не заявява становище. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. В постановеното по настоящото дело решение № 44 от 26.03.2013 г. е отказано присъждане на разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение на процесуалния пълномощник на С. К. Б. и Б. Ж. Б. /ответници по касация/, без да е съобразено обстоятелството, установено от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие № 020548 от 22.05.2007 г., че оказаната от адвокат П. К. правна помощ на тези лица /за всички инстанции/ е безплатна на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. С оглед на това и доколкото в договора за правна помощ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база сумата 60 000 лв., за която е отхвърлена подадената от касатора-застраховател жалба. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба, адвокатското възнаграждение възлиза на 1 650 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 38 ЗА