Определение № 561 от 14.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3491/2014 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба / неправилно обозначена като касационна частна жалба / на [фирма] чрез управителя К. М. и К. И. М. от [населено място] против разпореждане №658/22.01.2014 год. по гр.д. №2031/2013 год., с което е върната частна жалба с вх. №26351/25.09.2013 год. на [фирма], [населено място] против определение №2462/12.08.2013 год. по в. ч. гр.д. №2031/2013 на ОС [населено място], VІІІ г. състав. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.Правят се оплаквания за неправилност на разпореждането. Според частният жалбоподател съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50,ал.2 ГПК вместо процедурата по чл. 47,ал.1 ГПК. Същевременно се навеждат твърдения, че проведената по реда на чл. 47,ал.1 ГПК процедура е порочна, доколкото липсва отбелязване от длъжностното лице, че адреса е посещаван поне три пъти в разстояние на един месец. Ответникът по частната жалба К. В. М. изразява становище за основателност на частната жалба в писмен отговор. Ответникът [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 8475/26.09.2013 год. съдът е оставил без движение общата частна на К. И. М., К. В. М. и [фирма] [населено място] без движение с указания да бъдат отстранени посочените в разпореждането нередовности. Това разпореждане е изпратено първоначално на посочения по делото адрес на управление на дружеството - [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител” 437, палата 5,офис 211, от където е върнато в цялост с отбелязване, че фирмата не е на този аднрес повече от две години. С разпореждане от 04.10.2013 год. съдът е разпоредил съобщението да се връчи на последния вписан в търговския регистър адрес съгласно служебно направена справка. На този адрес са изпратени две съобщения ,съответно от 15.10.2013 год. и от 04.11.2013 год., които са върнати в цялост с отбелязване, че адреса е посещаван многократно, но никой не е намерен. Съобщение от 26.11.2013 год. изпратено до същия адрес е било получено от адв. Г. на 20.12.2013 год. като на него е направено отбелязване, че връчването е извършено в Бюро „Призовки”, доколкото на адреса няма офис на дружеството, частен дом е и не се намират служители. Съдът е приел, че връчването е извършено редовно при условията на чл. 50,ал.2 ГПК. Доколкото в дадения срок указанията, дадени с разпореждане №8475/26.09.2013 год. не са били изпълнени, съдът е постановил връщане на подадената и от името на търговското дружество частна жалба. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно. Доколкото по делото не е представено пълномощно на адв.Г. и такова не се намира в кориците на делото, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 50,ал.2 ГПК.Прилагането на процедурата по чл. 50,ал.4 ГПК, която предвижда залепване на уведомление по чл. 47,ал.1 ГПК в случая е неприложима, доколкото не е налице тази хипотеза, изискваща връчителят да не е намерил достъп до канцеларията или да не е намерил никой, който е съгласен да получи съобщението.Тази хипотеза предполага, че дружеството е на адреса и съответно има канцелария, което с оглед отбелязването на длъжностното лице по призоваването, имащо характер на официално удостоверяване, очевидно не е така. С оглед на това съдът правилно е приел, че е в хипотезата на чл. 50,ал.2 ГПК и е счел съобщението за връчено. Предвид изложеното, разпореждането следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.