Решение № 473 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, подадена чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. З. Белева, срещу Решение № 1729 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 431 по описа на Административния съд – Кърджали за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на Ф. Ф. Х. сума в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1303#6 от 18.10.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в размер на сумата от 410, 00 лв. Касационният жалбоподател възразява срещу решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство, като недопустимо и неправилно, поради постановяването му при наличието на всички отменителни основания, посочени в нормата на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявените против НОИ от Ф. Ф. Х. искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – Ф. Ф. Х. с [ЕГН] и с постоянен адрес в [населено място], Община Кърджали оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адвокат М. Бозов, по съображения за неоснователността й, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Производството по адм. дело № 431/2024 г. по описа на Административния съд – Кърджали е образувано по искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от Ф. Ф. Х. против НОИ, за осъждане на ответника да й изплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. Административният съд – Кърджали е установил, от фактическа страна, че с Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. (л. 8 от първоинстанционното дело), ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали отказал на Х. на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, в относимата редакция на разпоредбата, и чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това Разпореждане е оспорено от ищцата пред директора на ТП на НОИ – Кърджали с жалба, вх. № 1012-08-459/28.11.2023 г. (л. 10-11 от адм. дело № 19/2024 г. по описа на Административния съд – Кърджали), подадена чрез пълномощник адв. Д. Кръпова от Адвокатска колегия – Кърджали. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 28.11.2023 г. (оригинал на л. 29 от първоинстанционното дело), с което адв. Кръпова е упълномощена да представлява Х., като изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е и Договор за правна защита и съдействие № 114/28.11.2023 г. (л. 29 (гръб) от първоинстанционното дело) за процесуално представителство пред директора на ТП на НОИ – Кърджали във връзка с обжалването на Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г., в което е договорено възнаграждение в полза на представляващия адвокат в размер на сумата от 500, 00 лв., платено в брой към датата на сключване на договора. С Решение № 2153-08-278/21.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали (л. 9-10 от първоинстанционното дело) жалбата на Х. против Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена, като неоснователна. Недоволна от този резултат, Х. го обжалвала пред Административния съд – Кърджали. Образувано е адм. дело № 19/2024 г. по описа на този съд. С Решение № 322 от 29.02.2024 г. по това дело (л. 11-14, пак там) Решение № 2153-08-278/21.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали са отменени, като незаконосъобразни, и преписката е изпратена на компетентния орган при ТП на НОИ-Кърджали за ново произнасяне по Заявление на Х. за отпускане на пенсия, вх. № 2113-08-1303/13.07.2022 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Това решение на Административния съд – Кърджали не е обжалвано и е влязло в законна сила. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд – Кърджали е преценил исковете на Х. против НОИ за допустими и доказани по основание и размер. Приел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди: отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт – Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, заради издаването на което ишцата е упълномощила адвокат, сключила е с него договор за правна защита и съдействие и му е заплатила адвокатски хонорар в размер на сумата от 500, 00 лв., за да оспори това Разпореждане по административен ред, която сума представлява за нея имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, тъй като имуществото й е намаляло със заплащането на адвокатския хонорар. Изложил е доводи, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси и че издаденият административен акт, в случая, се явява необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие, сключен от ищцата и ответник по касация с цел защита срещу незаконосъобразния акт. Мотивирал се е, че, доколкото в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 КСО на разпорежданията за отказ да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът по исковете дължи обезщетение на основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Отхвърлил е възражението на ответния административен орган и касационен жалбоподател за приложение по казуса на нормата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. – понастоящем обявена за противоконституционна. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. По тези съображения, Административният съд – Кърджали е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за правилното решаване на спора фактически обстоятелства са обективно установени. Съдът е формирал обосновани изводи за основателност на предявените от Х. против НОИ искови претенции. Несъстоятелно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, предмет на инстанционен контрол, поради наличието на изрична разпоредба – тази на чл. 120, ал. 2 КСО, уреждаща въпроса за недължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл. 117, ал. 2 КСО. По това възражение следва да се посочи следното: С Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата, сама по себе си, не обосновава недължимост на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, в относимата му редакция, по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това за Х. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени. От доказателствата, събрани в хода на развилото се пред Административния съд – Кърджали производство, се установява, че ищцата е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали. Не са налице данни по делото, инициираното от ищцата административно производство да е приключило с влязъл в сила неблагоприятен за нея административен акт, поради което не е налице основание да се приеме, че плащането за адвокатската услуга, няма характер на вреда. Причинно-следствената връзка между разпореждането и потърсената от лицето адвокатска защита, за която е заплатена сумата, е пряка и непосредствена, тъй като ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не бе издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси. Неоснователно е възражението на касатора, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на Х. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 2113-08-1303#6/18.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените мотиви, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В полза на Х. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на направените, а именно сумата от 500, 00 лв., равняваща се на 255,65 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия