Определение № 60161 от 04.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Подадена е от М. И. К., чрез пълномощника й адв. Х. Т., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 278275 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В. Д. К. и Т. Т. К., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ по скица от 678 кв. м., а по документ за собственост – 550 кв. м., находящ се в [населено място], район „И.“, [улица], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 98 кв. м., при равни квоти между съделителите. Молителката излага твърдения, че от 02.07.1978 г. е в брак със съделителя Т. Т. К., откогато владеят имота и са го придобили по давност в режим на съпружеска имуществена общност. Тъй като тя не е била конституирана като главна страна по делото и правата й са увредени от постановеното решение, което я обвързва, доколкото би имала качеството на необходим другар, иска неговата отмяна. Ответницата по молбата В. Д. К. е подала отговор на същата, в който е изразила становище за нейната недопустимост, евентуално - неоснователност. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме,че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК молба за отмяна на посочените в нея основания може да подава заинтересованата страна, т. е. участвало в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от М. И. Карадашка, която обаче не е участвала като страна в производството по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийски районен съд - страни в делбеното производство са само лицата, между които е допусната делбата с решението, чиято отмяна се иска. Според чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл.216, ал.2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителката и съделителите по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийски районен съд не е налице необходимо другарство, тъй като по делото не е било поддържано М. К. да има вещни права върху имота, предмет на делбата и решението по допускане на делбата й е непротивопоставимо. Освен това дори да поддържа наличие на самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, неучаствалото в делбеното производство лице разполага с възможността да предяви свой самостоятелен иск за делба или иск за установяване на правата си, но не и с правото да иска отмяна на решение по допускане или извършване на делбата. При положение, че постановеното по гр. д. № 53755/2016 г. на Софийски районен съд решение няма сила спрямо молителката по смисъла на чл.304 ГПК, следва да се приеме, че същата няма качеството на трето лице, разполагащо с правото да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съдът