Определение № 189 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2114/2016 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. И. В. за отмяна на влязло в сила решение от 01.11.2007 г., постановено по гр.д.№ 2383/2007 г., постановено от ІV”а” състав на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.04.2004 г., постановено по гр.д.№ 5525/2000 г. от 31-ви състав на Районен съд – София. След преценка допустимостта на молбата, състава на ВКС счита, че същата е процесуално недопустима, по следните съображения: Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение, молителят е длъжен да посочи обстоятелства и факти, на които се основава молбата, като тези обстоятелства и факти, както и твърдения на молителя, следва да са относими към основанията по чл.303 ГПК, предвидени като основание за отмяна на влязлото в сила решение. В случая, в молбата се излага факти, обстоятелства и твърдения, които не могат да се отнесат към нито едно от предвидените в чл.303 ГПК основания. Изложеното в молбата за отмяна представлява оплакване за неправилност на постановеното и влязло в сила решение, като се цели преразглеждане на спора от касационната инстанция, но по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, каквато процедура ГПК не предвижда, след приключването на инстанционното производство. В молбата се интерпретират факти и обстоятелства, които според молителя са преценени неправилно от съда, постановил влязлото в сила решение, което по същество представлява оплакване за необоснованост на решението, което не е сред предвидените в чл.303 ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди се наличието на множество висящи дела, с различни страни, но без да се сочи влязло в сила друго съдебно решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, поради което изложеното в молбата не може да се отнесе към основанието и по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Не се сочи и влязло в сила решение или присъда на наказателен съд, с които да е установено неистинност на свидетелски показания или заключение на вещо лице, поради което твърденията в молбата не могат да се отнесат и към разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Не се сочат и нови обстоятелства, като основание за отмяна на влязлото в сила решение, относими към разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като предвид изложеното, подадената молба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състава на ВКС